Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството - това е един от изводите на експертите

Административната корупция в България е достигнала връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и една четвърт от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция през 2023 г.

Това сочат данните от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен „Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“. Резултатите от анализа бяха представени днес на публична дискусия в Представителството на Европейската комисия в България, организирана съвместно с Фондация „Конрад Аденауер“, предава БТА.

В проучването подчертават, че 35% от гражданите съобщават, че през 2023 г. им е бил искан подкуп, а 30% признават, че са участвали в корупционни сделки – стойности, сравними единствено с нивата на корупция през 1999 г.

ю„Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяване на държавата става още по-тревожна на фона на новите данни за търговия с влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции“, се посочва в основните изводи на доклада.

Според анализа е отслабена способността на България да гарантира икономическата си сигурност срещу стратегическата корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа.

„Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване и противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция, и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари, с акцент върху незаконните финансови потоци в енергийния сектор“, се посочва в доклада.

В документа се отбелязва също, че антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, както и че е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия.

„Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи“, пише в основните изводи на доклада.

Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия Европейски съюз, като България едва ли може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС трябва значително да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията, пише още в доклада.