Във всяка парламентарна система кризата се разрешава с избори, но ако 7-и път трябва да ходим на избори, това е подигравка и с парламентаризма, дори граничи с опит за премахване на парламентаризма и установяване на някакъв вид диктатура.

Това каза пред БНР историкът проф. Милко Палангурски, преподавател във великотърновския университет. 

Той припомни, че "политическите партии участват в избори, за да ни управляват".

В предаването ''Нещо повече'' проф. Палангурски представи новата си книгата "Съграждането на модерна България", премиерата на която ще бъде във вторник, 25 юни, в сградата на Централните хали в София. 

Текстът обхваща два основни процеса: възкресението на държавността и изграждането на демократичната система на модерна България. Възстановяването на държавността е събитие, което практически връща българите на европейската политическа карта и предопределя новата политическа карта на Европейския югоизток, събитие, което не може да не се следи под лупа от дипломати, вестникари и политици. Съграждането на държавата не е еднократен акт и отнема известно време по-време и след края на войната. Всичко започва с Одринското примирие през януари 1878 г. и завършва с избора на първия парламент по Търновската конституция през есента на 1879 г., когато се създава и последната основна институция на младата държава. Възвеличавана, обругавана, подценявана, но съществуваща, родната конституционна система работи и за учудване на мнозина обикновено оцелява, възкръсва и както е модерно да се казва - при нужда успешно се рестартира. Нито авторитарните режими, нито тоталитарната власт успяха да ликвидират мразената и натискана по всевъзможни начини конституционна система - рано или късно тя се връщаше в правния свят, и то обикновено като надежда за мнозинството в обществото.