Все по-мъчително е да се пише за политика, а да се коментират настоящите основни играчи е безкрайно унизително

Единственото сигурно е, че след изборите ще имаме някакъв парламент. Не е малко, защото е цяло чудо, че страната ни функционира като държава, показвайки само първичните полови белези на държавността - институциите. Формално си ги имаме всичките и те са си запълнени с някакви хора. Е, някои се оказва, че отзавна не би трябвало да са там, но мандатността явно е измислена, за да се нарушава.

Сега и редовно правителство ли искате? Е, много е. И е така, откакто идеологията напусна засрамено политическите сили, а те се превърнаха в "нищо лично, просто бизнес". Няма как да е по-различно от това, което виждаме и водовъртежът от безкрайни предсрочни избори ще продължи да ни върти като дервиши до пълно и окончателно оглупяване.

Единственият идеологически рефлекс се появява като гърч на агонизиращо прегазено куче, когато едните тръгнат да бутнат паметник на другите. Но тук не може и да се говори за смислен идеен сблъсък. Не че ми липсва "червено-синята мъгла" от 90-те, много от героите от онова време бяха великолепни артисти и си играеха чудесно с публиката, но докато идеологията и истинската политика бяха на витрината, имахме съвсем приемлив брой политически кризи - изборите поставяха всеки на мястото му, единият ближеше рани, а другият управляваше.

Все по-мъчително е да се пише за политика, а да се коментират настоящите основни играчи е безкрайно унизително. Затова - толкова за днес. Нека се щадим взаимно.