Тема табу за Министерство на културата ли е намаляване на ставката на косвения данък за печатните издания?, питат от сдружение „Словеса"

В предложения за обществено обсъждане проект на Стратегия за развитие на българската култура (2019-2029 г.) абсолютно никъде не се споменава за евентуално планирано намаляване на ДДС върху книгите, каквато успешна практика вече от години има в 26 от държавите-членки на ЕС, алармират от сдружение „Словеса".

Нежеланието на екипа на културния министър Боил Банов да редуцира данъка върху добавената стойност (ДДС) за книгите, като поне го изравни с този в сектора на туризма у нас, където ставката е само 9%, е повече от странно, то е и абсурдно, категорични са в сдружение „Словеса". Именно в правомощията на министъра на културата е да внесе аргументирано и обосновано предложение за промяна в Закона за ДДС, с цел по-малка финансова тежест върху книгите, заявяват от гражданското сдружение, като същевременно посочват, че вече години наред българските писатели и издатели постоянно повдигат въпроса за необходимостта от диференцирана, доста по-ниска ставка на косвения данък за печатните издания.

Най-скандалното и притеснително в случая е, че от екипа на министър Банов и от пресцентъра на културното ведомство до момента не са пожелали да коментират официално или да вземат отношение по изявлението отпреди няколко дни на депутата от 44-тото Народно събрание Делян Пеевски за необходимостта от свалянето на ДДС-то за книгите [1], като пазят пълно мълчание по тази така актуална тема, все едно абсолютно нищо не се е случило, отбелязват от сдружение „Словеса".

Крайно време е обаче чиновниците в Министерство на културата да излязат от обичайната дрямка и да инициират не само едно сериозно намаляване на ставката на ДДС върху книгите, но и върху вестниците и списанията, за да станат те много по-достъпни за четящите хора у нас, подчертават от сдружение „Словеса". Очакваме също от страна на Министерство на културата и много по-активни и действени политики за насърчаване на четенето и за повишаване на интереса към книгите, които да са адресирани най-вече към младото поколение. Въпросните мерки обаче не бива да са само с кампаниен, спорадичен характер, а трябва да са дългосрочни и да са подкрепени задължително и с достатъчно сериозен финансов ресурс от страна на институциите, допълват от гражданското сдружение и напомнят, че няма по-смислена инвестиция от духовното издигане на една нация.

Време е и депутатите в 44-тото Народно събрание да изготвят и приемат един добър, работещ Закон за книгата, който ще допринесе за улесняване на достъпа на всички граждани до книги и информация, ще регламентира и ангажиментите на институциите за подпомагане на целия книжен сектор, настоява сдружение „Словеса". В този така важен закон следва да се предвидят програми и средства за насърчаване на издаването, популяризирането и разпространението на качествена българска художествена, научна и детска литература. Бъдещият Закон за книгата ще е гаранция и за една много по-голяма подкрепа и трайна ангажираност от страна на държавата в политиките и програмите в областта на превода на българска художествена литература на други езици, изтъкват от гражданското сдружение.