Наблюдавам дилемите и парадоксите на сектантския мироглед още от първите стъпки на политическата опозиция

Сектантският политически манталитет не се лекува и неговия естествен резултат е маргинализация. Искаха да правят фундаментална съдебна реформа, настъпиха една и съща мотика няколко пъти и като краен резултат девалвираха самата идея за конституционна промяна. Искаха да се освободят от олигархичния контрол над завладяната държава и неговата персонификация - Пеевски, но тръгнаха да го правят като кооптираха Пеевски в ролята на "златен пръст" на конституционното мнозинство. Искаха да арестуват и отстранят Бойко Борисов от политиката, но го върнаха с пълна сила на власт в компанията изцяло на партии на статуквото - БСП, ИТН, ДПС-Доган. Искаха да сменят корумпираните в системата на държавната власт - политическа, съдебна и административна, но решително останаха в опозиция - сега назначенията в т.нар. "регулатори" и всички останали институции - за много години напред - ще се правят изцяло от вече формираното мнозинство на статуквото.

Това обобщи във "Фейсбук" Огнян Минчев.

Наблюдавам дилемите и парадоксите на сектантския мироглед още от първите стъпки на политическата опозиция, прераснала в демократична общност. Наред с достойнствата си, тази общност носи една специфична култура на сектантски радикализъм, която води до самоизолация и самомаргинализация. Когато хвърлим поглед назад, в годините когато тази демократична общност е участвала във властта, нейните представители са генерирали не по малко корупция от всеки друг. Но политическите им сили - от СДС до ПП-ДБ - и техният етос продължават да претендират за политическо целомъдрие, което прави недопустимо "кръвосмешението" с партиите на статуквото, на олигархията, на завладяната държава. Прекалената претенция за целомъдрие в живота често създава "стари моми". Претенцията за политическо целомъдрие, ескалирана до политическо сектантство създава стерилна и в крайна сметка - антисистемна опозиция.

Аз поддържам категорично тезата, че на България днес е нужно редовно правителство. Но не ми е безразлично кой ще присъства в това правителство. Защото си спомням второто и третото правителство на ГЕРБ в периода 2014-2021 г. От 2014 до 2017 г. ГЕРБ управлява с Реформаторския блок. От 2017 до 2019 г. - с Обединени патриоти. Ами имаше разлика, да ви кажа, значителна разлика - въпреки, че главната партия и в двата случая бе ГЕРБ. Управлението с Реформаторския блок постигна значително повече и направи значително по-малко груби политически грешки и провали. Най-вероятно, до няколко дни ще имаме ново редовно правителство. Бих искал да видя поне ДБ като част от него. За съжаление, няма да стане. България няма да спечели от това. Реформите в държавата - също.