Истерията около проекта за бюджет за 2025 г,. който трябва да бъде представен на 14 февруари, петък, подходящо описва обществените нагласи по темата. Беше внесено излишно напрежение по въпроса, коментира социологът Елена Дариева в интервю пред БНР.

Според нея е опасно, "когато говорим за парите на държавата да се борави с непроверени факти". И посочи, че началото на месеца се говорело за дупка от 18 млрд. лв., "от опозицията контрираха, че не отговаря на истината, а управляващите вече говорят за подобряване на бюджетното салдо, а не за дефицит".

"Противопоставянето усложнява задачата. Бяха противопоставени големи групи - на държавните служители срещу тази на частниците и беше предложено държавните да си плащат осигуровките с цел изравняване на средната работна заплата (СРЗ). Данни на икономистите за третото тримесечие за СРЗ показват, че в частния сектор заплата е била с 35% по-ниска от държавния сектор. Нещо, което създава напрежение между тези две големи групи хора. От друга страна стои интересът на съсловията – учители, здравни работници и др., които разчитат на бюджета за заплата", коментира Дариева.

Тя обясни, че проучвания от последния месец на социологическата агенция, в която работи, показват, че икономическите тревоги сред българите са доминиращи в обществото и надхвърлят тревогите за състояние на политическия живот или други.

"Финансите най-живо и остро тревожат българските граждани. Нужно е успокоение по темата, защото публичните финанси са щекотлив въпрос и да се говори внимателно", допълни тя.

И твърди, че през бюджета "лесно виждаме браншовата база на властта, на какво разчита, за да укрепи своето управление":

"Купува си спокойствие - виждаме увеличение в парите на МВР, служби за сигурност, ДАНС и други силови структури."

Социологът коментира и инициативата на ГЕРБ за пълна забрана на вейпове:

"Дебат по темата е наложителен, за да не стигнем до казуса с райския газ – имаме забрана, но в Студентски град тя не действа. Съществуващият проблем е в контрола, регулацията и прилагането, не толкова в липса на закони."

Аз за предстоящият конгрес на БСП, на 15 февруари т. г., и избора на лидер тя обясни, че от 17-те кандидати с предимство за тези, които го организират.

"Предвид механизма на изборите, променен преди дни от партийни органи на левицата, шансовете са на страната на Зафиров и Гуцанов Организационните похвати им дават предимство, чухме го от останалите номинирани за председател и те привидяха подобна опасност, че предимството е апаратно", предупреди Дариева.

За предстоящия бойкот на хранителните вериги тя коментира:

"За социалните неравенства в българското общество се чуват гласове, че то нараства, обективинте показатели показват, че не е така. В обществото същестува токсично подоходно неравенство, но то намалява. Обективният измерител е коефициентът на Джини. В България към момента е 37,2% при средно 29,6% за  Европа  и този коефицеиент има тенденция непрекъснато да намалява. Обективното усещане за големи диспропоции не намира потвърждение, когато в публичната среда се говори от лидери, вицепрезидентът Йотова каза, че стоките от януари са поскъпнали 30%. Това нещо не почива на реални обективни измерители, но кореспондира пряко с усещането за неравенство по доходите и бързо намира почва в съзнанието на хората. Българинът не живее зле, но усещането за просперитет не е осъзнато."

Дариева призна, че е скептична за бойкота на 13 февурари. 

"Смятам, че подобна акция би имала пиар ефект и то в контекста за отворената порцедура за избор омбудсман. Левицата се опитва да натрупа точки", прогнозира социологът.