Премиерата на най-новата книга на Боян Чимов - "ПОД РЪКА С МУЗАТА ЕРАТО", се състоя тази вечер в Градска художествена галерия "Дечко Стоев" в Поморие, а председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов представи изданието.
Поетичната книга започва с поемата "Телеграфистът", посветена на гениалния поет Яворов.
Премиерата на "ПОД РЪКА С МУЗАТА ЕРАТО" е част от традиционните Национални поетични празници" Яворови дни" в Поморие, които тази година са посветени на 120-годишнината от пристигането на Пейо Крачолов в Анхиало, за да се роди на морския бряг титанът и поетът Яворов.

Слово на председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов - http://sbp.bg/%d0%b2%d1%8a%d0%b2-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b5/ [1]:

ВЪВ ВЛАСТТА НА МУЗИТЕ

Писателят Боян Чимов ни предлага своята осма поетична книга, озаглавена „Под ръка с музата Ерато“. Не случайно казвам писателят, защото има белетристични, художествено документални книги и реализиран сценарий за пълнометражен филм. А защото се ражда в полите на Витоша и Рила, от детството си е запаметил главоломните гребени на планинските ни първенци и непреклонните устреми на самоковските възрожденци. Случва се така, че десетилетия от живота му преминават в очарователния Анхиало, днешното Поморие, където е бил гимназиален директор, а по-късно вече е началник на отдел „Организация на средното образование“ в Бургас. Повече от 45 години Боян Чимов участва в литературния живот на страната, той е един от инициаторите за създаването на единна писателска общност в Бургас.

Поемите, съставляващи новата стихосбирка на Боян Чимов, са изградени по принципа на разчупения стих и в тях се долавя модерното светоусещане на човек, който живее с магнетизма, излъчващ незримото Яворово присъствие в морския град. Поемата „Телеграфистът“ е посветена  на гениалния български поет, създал в Поморие едни от най-възвишените си творби – гордост за новата българска литература:

Почуква

          с пръсти

          по морзовия апарат

          ту в ямб,

          ту в хорей,

          телеграфистът млад…

          Боян Чимов е усетил в шепота на морския бриз и в сенчестите

лозници, пълнещи с прохлада анхиалските дворове, онези калдаръмени ектения, които са карали Яворов да вгражда в „Калиопа“ неочаквани синкопи и апосиопезни резонанси. Подобни мотиви срещаме и в следващата поема – „Анхиало – 1906“, където Б. Чимов изповядва:

Като рибена кост

          трепти

          старият

          кей.

Наоколо е

          всичко

          онемяло…

Опитвам се

          да премина

          като през мост

          в дните

          на Анхиало…

          Темата за Яворов и Анхиало е сред главните в поетическите търсения на Боян Чимов. Този изплетен от сънища и реалност черноморски град всъщност е родина на емблематични за българската литература стихове и поеми. Опиянен от страховитите талази и от безбрежните морски залези, вдъхновяван от момински погледи, младият чирпанлия Пейо Крачолов изковава шеметни строфи, ненадминати в своята очарователна простота.

Завладяващи рими, изчистено от литературни излишаци стихосложение, откровени послания за добротворство и съпричастност с проблемите на днешния ден откриваме и в другите поеми на Боян Чимов, посветени на мястото ни във вечния житейски кръговрат /“Роля“/, на несъвършенството в самите нас /“Луцифер“/, на минералите, без които не можем /“Приказка за солта“ и „Соленият бряг“/, на божествения пантеон в Древна Гърция /“Елада“/. Поетът осмисля по свой неподражаем начин онази вековечна връзка между полисите и диаспората, между люлката на елинската цивилизация и черноморските градове Одесос, Анхиало, Месемврия, Созополис, призвани да свързват брега с вътрешността на полуострова, където са пулсирали също тъй древни и така важни за човешкото развитие цивилизации.

Втората част от стихосбирката е посветена на вечните библейски притчи, но интерпретирани по оригинален начин. Сказанията за братоубийството на Каин, за подвизите на Моисей, за стоицизма на богоносния Йов, за Рут, Йоан Кръстител, Агар и Ревека откриват панорамата на епически стълкновения и трагически душевни колизии. Боян Чимов създава своя поетична библиография, разкриваща чудесата, сътворени от тези носители на божествената светлина, въвлечени в неравна битка със силите на мрака. Нека отбележим, че освен завършена университетска специалност по българска филология, Боян Чимов има и богословско образование, а неговите познания му дават възможност да вплете лирическите си умения в сложната и изпълнена с алегории християнска апологетика.  Без съмнение панорамата, върху която твори Боян Чимов е почти безгранична, а пространствено-времевият континуум преосмисля притчите не само в техния есхатологичен контекст, но и като рефлексия върху поколения човешки същества, за които етичните константи са били водещо начало в земното им битие. Авторът ни напомня  ненатрапливо, че животът има много по-възвишен смисъл от нуждата да се докажем като личности. Необходими са търпение и търсачество из рудниците на самотата, за да се стигне до благородния блясък на думите, които се превръщат в светлоносни символи и знаци. А те могат да бъдат разчетени докрай само от онези, които имат милосърдни сетива.

Новата поетична книга „Под ръка с музата Ерато“ е  успех  за нейния автор, който се разкрива пред нас и като проникновен тълковател на сюжети, осветяващи хилядолетния път на човечеството към новите хоризонти.

———————————————————————–

Боян ЧИМОВ,

„Под ръка с музата Ерато“,

Балтика 2002

С.2019