Десетки руски шпиони са засечени в България през 2024 г., се посочва в годишния доклад на ДАНС

Агресивното поведение на Русия, хибридните атаки и дезинформацията, разузнавателната дейност срещу България и прекомерната употреба на антибиотици са сред най-сериозните заплахи за националната сигурност според ДАНС.

Годишният доклад на агенцията е публикуван от Министерския съвет и в него се отчита, че Кремъл прилага еволюиращ хибриден инструментариум за разрушаване на консенсуса на демократичната общност за подкрепа на Украйна. От ДАНС отчитат още, че нестабилността на Западните Балкани се стимулира от вътрешни, но и от външни за региона фактори и това представлява риск както за сигурността така и за реализирането на националните интереси на България.

Поведението на Руската федерация остава основен генератор на заплахи за Европа и в глобален план, пише в годишния доклад на ДАНС за дейността на контраразузнаването през 2024 г. [1] Кремъл прилага еволюиращ хибриден инструментариум за разрушаване на консенсуса на демократичната общност за подкрепа на Украйна, недопускане разширяването на НАТО и Европейския съюз в източна посока и преодоляване на икономическите негативи от налаганите санкции. Основните му елементи включват: демонстрация на агресивност чрез концентрация на сили и заплахи за използване на ядрено оръжие; разузнавателни операции, в т.ч. мероприятия с подривен, саботажен и вандалски характер; експлоатиране на икономически зависимости (основно от внос на руски енергоносители); дезинформационни и пропагандни кампании; зловредни кибервъздействия; инициативи от спектъра на "меката" сила в сферата на културата, образованието, спорта и религията.

БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

От ДАНС отчитат още, че нестабилността на Западните Балкани, стимулирана от външни и вътрешни за региона фактори, продължава да генерира рискове за сигурността и реализирането на националните интереси на България. Дестабилизационният потенциал се подсилва от провеждането на руски злонамерени влияния и информационни операции в региона, интензифицирането на крайния национализъм, отстъпленията от принципите на демокрация и върховенство на закона, нарушаването на принципите на добросъседство и постигнатите договорености, действието на организираната престъпност и корупцията, процесите на незаконна миграция, както и на радикализация сред части от населението.

ХИБРИДНИ АТАКИ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ

Според ДАНС през 2024 г. държавни и недържавни субекти продължават да се опитват да развиват широк спектър хибридни инструменти за влияние и въздействие. Комбинират се най-често дейности в няколко сфери (дипломация, вътрешна политика, икономика, финанси, енергетика, технологии, разузнаване, отбрана, правни въпроси, социални отношения, култура, образование, наука, киберпространство, информационни технологии) в зависимост от способностите на инициатора и намеренията му. Предпочитани остават намесите във вътрешните работи (в т.ч. провеждането на избори), експлоатирането на икономически зависимости (суровинни, финансови, технологични), контролът върху структуроопределящи предприятия и отрасли, деструктивните въздействия върху елементи на критичната инфраструктура, злонамерените информационни операции, както и инструментализирането на миграционния натиск.

РАЗУЗНАВАЧИ В ДЕЙСТВИЕ

Анализът на ДАНС сочи още, че през 2024 г. разузнавателната активност на чужди държави у нас запазва устойчиво високи нива. Усилията приоритетно са насочени към: влияние върху процеса на вземане на политически решения; намаляване на кохезията в обществото и подмяна идентичността на групи от населението; присвояване на българско културно-историческо наследство; промяна на обществени нагласи и възприятия; създаване и поддържане на зависимости в различни сфери. На вниманието на чуждите служби стоят българските външнополитически позиции, в т.ч. ангажименти на страната ни, произтичащи от членството в НАТО и Европейския съюз, отношенията ни с конкретни страни, вътрешнополитическата динамика, процесите във военната, икономическата, социалната, образователната и културната сфера, развитията сред определени землячески общности на наша територия и при българските общности зад граница.

От Агенцията отчитат и постигнатите резултати в ограничаването на действията на чужди разузнавателни служби у нас. Като по-съществени резултати при противодействието през 2024 г. на чуждите специални служби могат да бъде посочено пресичането на дейността на:

• Двама руски граждани, установени като разузнавачи - нелегали на Службата за външно разузнаване на Руската федерация. Със заповед на председателя на ДАНС е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз", за срок от 5 години;
• Едно лице (с руско и колумбийско гражданство), изпълняващо задачи на руските специални служби на територията на държави - членки на Европейския съюз и НАТО. Със заповед на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки за срок от 5 години, в т.ч. "експулсиране", "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз". Според придобитата от ДАНС информация лицата са разузнавачи - нелегали, участващи в операция на Службата за външно разузнаване на Руската федерация. Пребивавали са у нас, представяйки се за българи по произход, използвайки лични документи с чужди самоличности. Целта е била да се сдобият с необходимите им български документи за самоличност и с правдоподобни биографични данни, които впоследствие да използват за извършване на разузнавателна дейност извън територията на България;
• Един беларуски гражданин, осъществил незаконно проникване на територията на военно поделение. От Софийската градска прокуратура е образувано досъдебно производство по чл. 104 от Наказателния кодекс;
• Един украински гражданин, незаконно проникнал на територията на ключов енергиен стратегически обект. Образувано е досъдебно производство по чл. 104 от Наказателния кодекс;
• Един български гражданин, подозиран в шпионаж в полза на Руската федерация. Лицето е задържано при проведена съвместна операция на ДАНС, Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата на Република България. От Софийската градска прокуратура е образувано досъдебно производство по чл. 105 от Наказателния кодекс. Задържаният на 5 февруари 2024 г. български гражданин е държавен служител в сектор "Международно сътрудничество и проекти" на ГДБОП към Министерството на вътрешните работи. За него е установено, че нерегламентирано е предоставял информация от български и чуждестранни партньорски служби и агенции на представител на разузнавателните служби на Руската федерация. От началото на разработката през 2023 г. са взети мерки да не се осъществи нерегламентиран достъп до чувствителна информация и да не се компрометират конкретни разработки;
• Две лица, разгласили информация, представляваща държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицирана информация. Образувано е досъдебно производство по чл. 357 от Наказателния кодекс от Окръжната прокуратура - Пловдив;
• Един чужд гражданин, съпричастен към дейността на чужда специална служба. Със заповед на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки за срок от 5 години, в т.ч. "отнемане на правото на пребиваване в Република България" и "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз";
• Един руски гражданин, съпричастен към опити за трансфер към страната ни на капитали с руски произход, които са или биха могли да бъдат свързани с осъществявана на територията на Руската федерация или други държави престъпна или друга противообществена дейност, както и с цел противодействие на потенциален риск за международните отношения, сигурността и интересите на българската държава, произтичащи от действия на лицето у нас. По предложение на ДАНС руският гражданин е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци за срок от 10 години;
• 19 чужди граждани, подозирани в съпричастност към дейността на руските специални служби. По предложение на ДАНС лицата са включени в информационния масив на нежеланите в страната чужденци за срок от 5 години.

През 2024 г. продължава работата на Агенцията по досъдебното производство, образуваното през 2023 г. в Софийската градска прокуратура, във връзка с повдигнати отбританските власти обвинения за шпионство в полза на Руската федерация на петима български граждани, действали на територията на Обединеното кралство. В ДАНС са предприемани действия, касаещи и други български граждани, намиращи се на наша територия и имащи пряко отношение към цялостното разкриване на престъпната дейност.

От ДАНС определят и значителен обем от процеси, които представляват сериозен риск за националната сигурност. Част от тях са свързани с:

• Напрежение и радикализация в бежанските центрове у нас отчитат службите
• опитите за отклоняване на финансов ресурс за лично или групово облагодетелстване чрез злоупотреба с обществени поръчки, документиране на фиктивни дейности, сключване на неизгодни договори и други длъжностни престъпления;
• уязвимостите при усвояването на европейско финансиране за подпомагане и развитие на икономическите сектори, както и за научна и развойна дейност;
• проблемите при преноса и балансирането на електроенергийната система в условия на нарастващия обем електроенергия от възобновяеми източници;
• предизвикателствата, свързани с цените на електроенергията и компенсирането на енергийните разходи на бизнеса;
• дефицитите в качеството на предоставяните услуги по снабдяване с електрическа и топлинна енергия;
• влошаващото се финансово състояние на въгледобивните дружества и липсата на резултати от политиките за създаване на алтернативна заетост в регионите с въгледобивна промишленост;
• забавянето на проекти за развитие на транспортна свързаност, за ремонт и модернизация на железопътна и автомобилна инфраструктура;
• възможността за нови епидемии, улеснени от повишаващата се мобилност на човешката популация и липсата на имунизация на нарастващ дял от населението, живеещо в конфликтни региони;
• засилващата се антимикробна резистентност, породена от честата употребата на антибиотици и силно ограничаваща възможностите за лечение;
• тенденцията за нарастване на дефицита на медицински кадри, особено изразен в държавните и общинските болници;
• периодичната липса на важни и скъпоструващи лекарства в търговската мрежа поради проблеми с логистиката, схеми за паралелен износ, нарастващото потребление и други;
• нелоялна конкуренция на селскостопански производители от трети страни;
• дефицитите при управлението на водните ресурси, свързани с незадоволителното състояние на отделни язовири, преносната и хидромелиоративната инфраструктура;
• опитите за нелегален внос и употреба на забранени в Европейския съюз препарати за растителна защита;
• дефицитите при изпълнението на държавната профилактична програма в контекста на изострената епизоотичната обстановка в региона;
• опитите за разпространение на негодни за употреба хранителни продукти;
• схемите за незаконен добив и превоз на дървесина;
• замърсяването на въздуха и водите в отделни региони;
• забавеното въвеждане на принципите на кръговата икономика при оползотворяването на отпадъците, водещо до преждевременно запълване на капацитета на регионалните депа;
• дефицитите при съхранение на опасни химически вещества.