Свободата на медиите в България продължава да бъде крехка и нестабилна, показва новата класация на престижната международната организация “Репортери без граници” за 2025 г., в която страната ни пада с цели 11 позиции – от 59-о на 70-о място. Това е ясен знак за задълбочаващите се проблеми в медийната среда и нарастващия натиск върху независимата журналистика в най-бедната и с най-висока степен на корупция страна в европейското семейство. Докладът е публикуван в навечерието на Световния ден на свободата на печата - 3 май. България остава на дъното в рамките на ЕС, където след нея се нареждат единствено Кипър и Гърция.

Медиен пейзаж под политически и икономически натиск

Основни източници на информация в България остават телевизията (БНТ, bTV, Nova и др.) и онлайн медиите, докато влиянието на печатната преса продължава да намалява. Независимостта на обществените медии е компрометирана от политическите връзки на членовете на Съвета за електронни медии, а частните медии често стават заложници на интересите на своите собственици в други силно регулирани сектори.

Политици срещу журналисти

Сплашването на журналисти от страна на политици и използването на определени медии за политическа пропаганда са се превърнали в рутина. Въпреки че оттеглянето на дългогодишния премиер Бойко Борисов доведе до известна политическа раздвиженост, системният натиск над журналистите продължава.

Слаба защита от закона

Законодателната рамка в България формално отговаря на европейските стандарти за защита на журналистите, но на практика ниската ефективност на съдебната система и широко разпространената корупция ограничават правовата защита. Разследващи журналисти и независими медии често стават обект на съдебни дела от типа SLAPP, целящи да ги сплашат и заглушат.

Финансова зависимост и непрозрачност

Българските медии са почти изцяло зависими от рекламни приходи, които в голяма степен се контролират от държавата. Разпределението на национално и европейско финансиране от страна на правителството е непрозрачно, като често се облагодетелстват медии, проявяващи лоялност към управляващите.

Социокултурна враждебност и заплахи

Журналистите, работещи по теми, свързани с организираната престъпност и корупцията, редовно получават заплахи. Също така, медии, занимаващи се с малцинствени теми или финансирани от западни фондации, често са подложени на кампании на омраза и дискредитация.

Сигурността на журналистите – хроничен проблем

Физическите нападения и заплахите срещу журналисти остават сериозно предизвикателство, особено по време на избори. Репортерите извън столицата са особено уязвими, а липсата на наказуемост за тези действия утвърждава усещането за безнаказаност. Прекомерната употреба на сила от полицията срещу журналисти по време на обществени прояви също се очертава като системен проблем.

Линк към доклада на "Репортери без граници" ("Рeporters without borders"): https://rsf.org/en/country/bulgaria [1]

В позиция на Асоциацията на европейските журналисти - България се заявява, че е време страната да се включи в кампанията на Съвета на Европа "Журналистите имат значение" (Journalists Matter). Време е държавата да покаже, че уважава и защитава журналистиката като стълб на демокрацията, а не като заплаха за властта. Този призив е по случай Световния ден на свободата на печата - 3 май, обявен от Генералната асамблея на ООН.

Той е създаден, за да напомня на правителствата за техния дълг да зачитат и поддържат правото на свобода на изразяване, залегнало в член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека.