Дори и структури, които трябва да контролират спецслужбите, се наводниха с действащи ченгета

Роднина, милиционер, милиционер, милиционер и пак милиционер. Така накратко би описал героят от филма "Опасен чар" последните назначения в десетките регулатори, комисии, агенции и бюра. 

Няма спор, че смените са безкрайно закъснели, защото близо 90 регулатора от години са с изтекъл мандат и работят на ръба на закона. Факт е, че едва този парламент събра нужното мнозинство и намери време, за да започне ударни назначения. Факт е обаче и че депутатите нямат особени претенции към кандидатите. И като резултат - тези важни структури се напълниха с абсолютно  

непознати хора със съмнително образование, екзотичен трудов стаж и спорна експертиза.

Затова и най-големите апологети на смените - ПП-ДБ, вече искат преразглеждане на някои пресни назначения. Така например един от съпредседателите на "Да, България" Божидар Божанов обяви, че подготвят искане за отмяна на избора за председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) заради липса на компетентност, професионални умения и опит, изисквани по евродиректива и закон. За разлика от другите регулатори, в случая с КЗЛД няма предложения от неправителствени организации, отделни депутати и парламентарно представени партии. Министерски съвет одобри пет имена и ги прати в парламента, който веднага ги гласува. Това не е прецедент, а трайна практика. 

При проведеното все пак някакво изслушване в парламентарната вътрешна комисия на кандидатите обаче стана ясно, че структурата на практика се превзема от хора на ДАНС и МВР. Проблемът е, че точно тази комисия трябва да следи дали тайните служби и полицията спазват правилата. А трима от петимата предложени за нови председател и членове на КЗЛД са именно от тези служби.

МС предложи за нов председател Борислав Божинов, а за членове Василка Рангелова, Ивайло Станев, Цветана Червенякова-Илиева, Цветелин Софрониев.

В официалната биография на Божинов пише, че той е завършил Академията на МВР и право в Югозападния университет, че е работил в СОТИ, СДВР, Европол и че в момента е шеф на група за разследване на икомически престъпления в Пето РПУ в София. За Рангелова е посочено, че последните 22 години е служител на дирекция "Информация и архив" в МВР. Цялата кариера на Станев е минала в МВР, а от 2022 г. работи в ДАНС. “Фондация Български институт за правни инициативи” веднага оспори Върховния административен съд предложението на МС с аргумента, че  кандидатите нямат опит за работа с лични данни, каквото изискване има по евродиректива. 

Независимо от това вътрешната комисия изслуша кандидатурите на Министерски съвет. Там стана ясно, че кандидатът за председател 

изобщо не познава закона и не може да отговори на елементарни въпроси.

Парламентът обаче ни най-малко не се смути и Борислав Божинов получи подкрепата на 112 депутати от управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН, както и от “ДПС – Ново начало” на Делян Пеевски и двама народни представители от ДПС на Ахмед Доган. Останалите кандидати също бяха одобрени.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по закон е независим държавен орган, който отговаря за защитата на правата на гражданите при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни. Тя може да прави проверки, да издава предписания и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни. Естествено най-деликатните лични данни се обработват именно от МВР и службите.

Само бивши и настоящи хора на тайните структури и МВР бяха сложени и в още един от т.нар. регулатори - Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). А въпросната структура трябва да следи, контролира и наказва всякакво нерегламентирано и незаконно използване на подслушване, следене, филмиране на хора именно от такива служби и ведомства.

Така с мандат до 2030 г. парламентът избра бюрото да продължи да се оглавява от досегашния си председател Пламен Иванов, който го ръководи от 2018 г. насам. При първия си мандат той беше номиниран от партия "Воля" [1] на бизнесмена Веселин Марешки, която изпадна от парламента през 2021 г., а сега го издигна ИТН. Иванов е работил десетки години в контраразузнаването - първо в НСС, а после и в ДАНС.

Трима от новите членове са действащи служители на ДАНС, включително зам.-председателят Георги Христов. 

Всички те са номинации на ГЕРБ-СДС. 

Ангел Куртишев е учил в полицейската академия, работил е в МВР и ДАНС. Георги Христов е завършил висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" като магистър по "Транспортно строителство", както и Бургаския свободен университет, откъдето е магистър по "Химични технологии", а също и докторат в Университета по библиотекознание. Работил е досега в ДАНС. Третият кандидат – Ясен Славов, е завършил полицейската академия, работил е също в контраразузнаването.

Издигнатият от БСП-ОЛ Борислав Цветанов пък има магистратура по "Спорт и сигурност" в спортната академия "Васил Левски". Досега е работил в Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), която прилага СРС.

Странни хора напълниха Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Тук петимата нови членове бяха избрани изцяло от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН и ДПС-НН. ГЕРБ пак има партийно мнозинство - трима от петимата членове на комисията са нейни номинации. Отново не се разбра на какво се дължи подкрепата на Делян Пеевски, след като той нямаше собствени кандидати.

Начело на комисията застава Елка Божова, която е работила в КЗД и преди – като директор на дирекция "Специализирано производство". Според биографията й тя е завършила арменска филология в Софийския университет, после е станала магистър по социална работа в локални структури, а миналата година вече и магистър по право в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград.

За заместник на Божова беше избрана Елена Чернева-Маркова, която през март 2024 г. подаде оставка от поста на зам.-омбудсман. Така и не стана ясно дали това бе свързано с товау че вече бяха влезли в сила промените в Конституцията, според които заместникът на омбудсмана  е потенциален служебен премиер.

Депутатите преизбраха като член на комисията Златина Касърова-Дукова. Тя пък е кадър на ГЕРБ – преди да влезе в КЗД е била зам.-шеф на общинския съвет в Бургас, избрана от партията на Борисов, както и зам.-областен управител на Бургаска област. В комисията остава като член и досегашният й зам.-шеф Баки Хюсеинов, който заемаше този пост от 2012 г. насам. Преди това е бил зам.-министър на труда и социалната политика в периода 2006-2009 г., когато управляваше кабинетът "Станишев". Сега е номинация на БСП-ОЛ.

Президентът Румен Радев също не вдигна нивото 

при назначенията в регулаторите. От своята квота в Комисия за защита от дискриминация той назначи Иво Христов, Лазар Лазаров, Наско Атанасов и Бойка Чернева. Иво Христов е бивш журналист, началник на кабинета на Радев, евродепутат; Лазар Лазаров е дългогодишен кадър на социалното министерство, несменяем зам.-министър, кадър на Емилия Масларова, а от август 2022 г. до юни 2023 г. - вицепремиер в качеството на социален министър (кабинет на Радев). Наско Атанасов е с няколко магистърски дипломи, включително инженер по авиационно оборудване; бивш армейски офицер, с опит в КЗД. Бойка Чернева има стаж в МВР, доцент е в юридическия факултет на УНСС, води лекции и във Велико Търново.

Всеки сам може да си направи извода кой за какво е изпратен в регулаторите. Предстоят още ключови смени, но положението и там едва ли ще е по-различно. И ако е вярно твърдението, че досега Делян Пеевски е контролирал по-голямата част от регулаторите, да не стане така, че сега той вече ще контролира 99% от тях.