Куп идеи без реализация пълнят демографската стратегия

2025 г. ще е поредната изгубена година за демографската катастрофа в България. Правителството публикува за обществено обсъждане ежегодния план за изпълнение на стратегията за демографско развитие, но въпреки 133-те му страници, в него почти не се забелязват нови и реалистични идеи. Министерствата са изсипали, както обикновено, почти целия набор от задължения, които администрацията изпълнява по силата на законите - изплащането на пенсиите, всякакви социални помощи, осигуряването на медицинска грижа, различните образователни програми. В плана е направена панорама и на почти всички проекти с европейско финансиране, които се изпълняват в България. Ключови приоритети пък стоят празни, защото в тях не се е намерила и една мярка за планиране.

Стратегическата цел на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030 г.) се състои в забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения, пише в представянето на плана. Той самият би следвало, според авторите, да съдържа актуални мерки за насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване на репродуктивното здраве и общото здравословно състояние на населението, намаляване на смъртността и други. 

Някои от записаните мерки звучат само като лозунги - например "осигуряване на достоен и качествен живот на пациентите със заболявания" и "поддържане на високи стандарти за качеството на храни". В същата категория е и "текуща оценка на качеството на атмосферния въздух" - нещо, което хронично липсва на най-замърсените места у нас.

В плана не е пропуснато за пореден път как ще се увеличава делът на потреблението на български храни със защитени наименования, произвеждани в България, с използване на български суровини. МОСВ пък участва с оригиналната демографска мярка "ползване на недървесни горски продукти – гъби, билки от лечебни растения и диворастящи плодове, в националните паркове". Не е пропусната и схемата за насърчаване използването на електромобили с пари по Националния доверителен екофонд. Сред най-активните са агенцията по храните и БДЖ. От мерките на БДЖ се вижда какви допълнителни придобивки ползват служителите на държавните железници - финансиране на обучение във висше училище, социални помощи за служители със здравословни проблеми и пр.

Дългосрочната грижа за стари хора, която се очертава като кризата на годината в социалната сфера, тук е зарязана без никакви реални намерения. Заявено е разпределение и диверсифициране на отговорностите, свързани с дългосрочната грижа, но това е всичко. Цялото направление "Развитие на солидарност между поколенията" също стои празно, с изключение отново на БДЖ, които тук са включили използването на възрастните служители в обучение на младите. Нищо конкретно не са намерили чиновниците да напишат и за активното включване на хора в пенсионна възраст в доброволчески мрежи за солидарност и полагане на грижи за най-старите. Прави впечатление, че като мярка е записано формиране на отговорност и отчитане на въздействието на политически и административни решения върху бъдещето на младите поколения, въпреки че по нищо не личи в парламента да са чували за нея.

Сред кухите мерки се набиват на очи няколко любопитни идеи. Записано е например, че ще се усъвършенства механизмът на социално подпомагане и ще се осъществи преход от социални помощи към социални инвестиции в обучение, квалификация и създаване на нови работни места. Само като рубрика стои и възраждането на селските райони, привличането на млади към тях. По същия начин стои и въпросът с идеята за оптимизиране на концентрацията на населението в големите градове и столицата.