Наследникът на монархията обяви от Париж, че ще сформира опозиционен фронт, но амбициите му съвсем не се приемат еднозначно

След 12 дни ожесточена въздушна война, конфликтът между Израел и Иран се насочва към примирие. Но дори активните бомбардировки да спрат, сложната реалност в региона ще остане. Израел и Иран са в състояние на студена война от десетилетия, белязана от шпионски операции и тайни удари. Тел Авив извършва кибератаки и подривни операции, докато Техеран въоръжава и финансира враговете на Израел в Ливан, Йемен и Газа. Изгледите това да се промени са малки.

Влиятелни кръгове във Вашингтон и Тел Авив открито заявяват, че край на войната може да дойде само със смяна на режима в Техеран. По време на горещата ѝ чааст за това намекнаха и Бенямин Нетаняху, и Доналд Тръмп, въпреки че по-късно американският президент отрече да преследва такава цел.

Когато се заговори за смяна на иранската власт, на преден план винаги излиза едно име - принц Реза Пахлави. В понеделник той свика пресконференция в Париж, на която обяви, че ще сформира опозиционен фронт и дори начерта три посоки на развитие: териториална цялост, индивидуални свободи и равенство на всички граждани и разделение на религията от държавата.

И така - Кой е принц Реза Пахлави и какви са шансовете му да поеме властта в Иран?

Принц Реза Пахлави е син на последния шах на Иран - Мохамед Реза Пахлави. Династията на баща му далеч не е древна.

Първият шах от нея е Реза Пахлави. Той е армейски офицер, който повежда военен поход към Техеран и взема властта през 1921 г. Той е подкрепен от Великобритания, която се страхува от попадането на страната под влиянието на Съветска Русия. Властта му започва с централизацията на страната, а в края на 1925 година той се обявява за шах. В навечерието на Втората световна война той установява топли връзки с Хитлер, което коства короната му. През 1941 година Великобритания и СССР принуждават Реза Пахлави да абдикира.

Неговият син Мохамед Реза Пахлави идва на власт като сравнително церемониална фигура.

В началото на 50-те години Иран изпада в дълбока политическа криза. Лидерът на националистическото движение, д-р Мохамед Мосадех, става министър-председател, а парламентът одобрява национализацията на иранския петрол. Това засяга сериозно интересите на Великобритания, която отговаря с пълно петролно ембарго. САЩ подкрепят Лондон и дори затварят посолството си в Техеран.

Мосадех получава подкрепа от армията и дори от СССР. В отговор ЦРУ съветва шах Мохамед Реза Пахлави да го замени с генерал Захеди. Опитът за преврат се проваля и шахът бяга в Италия. В Иран избухват улични сблъсъци между поддръжници на Мосадех и на шаха, взимайки над 300 жертви.

Няколко дни по-късно, с помощта на ЦРУ и МИ6, превратът успява. Мосадех е арестуван и осъден на 3 години затвор, а Захеди става премиер. Шахът се завръща и умело започва да увеличава властта си. Приходите от петрол растат, което улеснява тази задача. Докато контролът му над Иран расте, шахът се сдобива с първия си син, наречен на дядо му - Реза Пахлави. По този повод шахът помилва десетки политически затворници и обявява 20% намаление на данъка върху доходите.

Детството на Реза Пахлави преминава в изолирания лукс на двореца. Той учи в специално частно училище, предназначено само за членовете на кралското семейство и техните приближени.

През 1975 г. Пахлави отменя многопартийната система и на практика се обявява за едноличен лидер на Иран. Реза Пахлави изглежда сигурен бъдещ престолонаследник. Взето е решение той да се подготви за пилот, като по този начин ще получи и военен чин. През 1978 г. Реза Пахлави заминава за САЩ, за да продължи обучението си. По това време Техеран е верен съюзник на Вашингтон и се сдобива с едни от най-модерните за времето си американски самолети - F-14.

Живот в изгнание и политически амбиции

Ислямската революция от 1979 година слага край на властта на шаха. Реза напуска базата в Тексас преждевременно. В началото на своето изгнаничество той започва обучение в колежа "Уилямс", а после в Американския университет в Кайро, но така и не успява да завърши. През 1985 година успява да получи бакалавърска степен по политология от Университета на Южна Калифорния.

Любопитен факт е, че Реза Пахлави няма нито един работен ден в живота си. Статия на "Вашингтон Пост" от 1989 година го нарича "безработен" и описва как той живее от наследствено богатство и дарения от приятели. "Асошиейтед Прес" отбелязва, че тази ситуация не се е променила през 2017 година.

Според публикация на "Политико" от декември 2018 г., Реза Пахлави живее основно от останалото наследствено богатство на семейството си, като единственото му постоянно занимание е да говори публично за ситуацията в Иран.

Именно умението му да говори за проблемите в Иран и страстта му да се върне на престола го превръщат във фигура с голям обществен заряд.

Година след Ислямската революция, бившият шах на Иран е тежко болен. По това време той живее в изгнание в Кайро, където умира на 27 юли 1980 година. Само 3 месеца по-късно Реза Пахлави решава да се обяви за новия шах на Иран.

Американският Държавен департамент веднага заявява, че не подкрепя Реза Пахлави и признава иранското правителство.

През 1981 г. Пахлави остава в двореца Кубе в Кайро и установява връзки с промонархически групи, но е отхвърлен от основните опозиционни сили, включително левите дисиденти.

Това не му пречи редовно да призовава опонентите на режима в Иран да се обединят зад него в "национален фронт".

През 1982 г. израелският посредник Яаков Нимроди разкрива пред Би Би Си, че заедно с Адолф Швимер и Аднан Кашоги са замисляли преврат с участието на Пахлави и ген. Саид Резвани, който е бил подкрепен от ЦРУ и израелското правителство. Той се проваля след оставката на Менахем Бегин.

На 1 май 1986 г. Пахлави обявява създаването на правителство в изгнание с цел възстановяване на конституционната монархия в Иран.

Журналистът Боб Удуърд съобщава, че администрацията на Роналд Рейгън е дала разрешение на ЦРУ да подкрепя и финансира ирански емигранти, включително Реза Пахлави.

По това време агенцията предава негова 11-минутна реч, в която той заявява: "Ще се върна", използвайки пиратски сигнал за излъчване по иранската телевизия.

Войната между Ирак и Иран изглежда обединява иранското общество зад режима на аятоласите. През 1990 година САЩ убеждава Техеран да подкрепи гласуване на резолюция-ултиматум в ООН срещу инвазията на Ирак в Кувейт. Малко след това ислямската република получава 250 милиона долара заем от Световната банка. През последното десетилетие на миналия век в отношенията между Техеран и Вашингтон има временно затопляне, което оставя на заден план призивите на Пахлави за смяна на режима.

Това се променя през 2001 година, когато новият американски президент Джордж Буш-младши слага Иран сред страните от т.нар. "Ос на злото". През 2005 година на власт в Техеран се завръщат хардлайнерите, а президент става Махмуд Ахмадинежад.

Някъде по това време Пахлави създава свой интернет сайт, на който заявява, че иранската държава трябва да бъде демократична, светска и с уважение към човешките права. По думите му само иранският народ може да реши дали тя ще бъде република или монархия.

През 2011 година Близкият Изток е обхванат от мащабни протести, останали в историята като "Арабската пролет". Престолонаследникът използва момента, за да призове младото поколение в Иран и Египет към "отхвърляне на авторитарните режими".

Принцът отрича да е получавал подкрепа от правителството на САЩ или от чужди държави. В интервю от 2017 г. пред "Асошиейтед Прес" той заявява, че целта му е освобождаването на Иран и че е "готов да приеме помощ от всеки, който е склонен да подаде ръка" - включително от САЩ, Саудитска Арабия или Израел.

През 2022 година в Иран избухват мащабни протести. Пахлави прогнозира, че ислямският режим ще падне, особено след сваленият пътнически самолет и трудностите с пандемията от Ковид-19. Той призовава за мирно противопоставяне от страна на военни, които не подкрепят режима.

Телевизионните изяви на престолонаследника стават все повече.

През 2023 г. Пахлави призова Великобритания и ЕС да обявят Корпуса на стражите на ислямската революция за терористична организация. Малко след това той прави официално посещение в Израел. Моли се на Стената на плача, разглежда мемориалът на Холокоста "Яд ва-Шем" и се среща с израелски лидери.

Все по-честите изяви изглежда дават резултат, а Реза Пахлави става по-разпознаваем. Подкрепата към него от млади иранци в страната расте. Основната му база обаче са възрастни представители на иранската диаспора в САЩ. Там Пахлави успява да организира митинг с 80 000 присъстващи. Престолонаследникът заявява, че е готов да ръководи преходния период, но не уточнява как режимът в Техеран ще бъде свален.

В началото на 2025 година той съветва президента Тръмп да не сключва сделка с Ислямската република.

Пахлави изготвя стратегия за свалянето на режима в Иран, която представя в Женева на 20 февруари 2025 г. Той предвижда активиране на вътрешни мрежи от дисиденти в Иран, обединение на иранската диаспора и натиск върху страните от Г-20. Целта е в режима да бъде създадено разцепление, което да бъде използвано. По думите му, енергийната и икономическата криза в страната само могат да помогнат за реализирането на този план.

Пахлави е поканен на Мюнхенската конференция по сигурността, но по-късно поканата е отменена, което разочарова дълбоко принца.

Избухването на войната между Израел и Иран засилва активността на престолонаследника. Той отправя призиви към армията да въстане срещу "аятоласите". Нарича конфликта "война на Хаменей, не на иранския народ".

"Готов съм да поема ролята на временен лидер, който да ръководи страната по пътя ѝ към демокрацията", заявява Пахлави пред "Политико".

Той призова международната общност, включително Запада, да подкрепи открито смяната на режима и да помогне на иранския народ да свали аятолах Али Хаменей и управляващата религиозна диктатура.

Принцът отдава голямо значение на осигуряването на интернет и комуникации, както и на насърчаване на масови стачки.

"Предоставям себе си на моите сънародници, за да ги водя по пътя на мира... Това е нашият момент", заявява по-рано той.

Според него войната на Израел срещу Иран, съчетана с икономическа криза и международни санкции, представлява най-съществената досега възможност за промяна на режима.

Реза Пахлави е 64-годишен, като е живял последните 46 години извън Иран. Макар да разполага със силна и лоялна подкрепа сред монархистите както в Иран, така и в чужбина, не всички опозиционери го одобряват. Мнозинството от тях изглежда се противопоставят на връщането на монархията. Не липсват специалисти и експерти, които възприемат Пахлави за слаба фигура без реална връзка с обществото в Иран.

Санам Вакл, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в института Chatham House, отбелязва, че Пахлави никога не е стъпвал в Иран, откакто го е напуснал. Той припомня и опита му да създаде коалиция на опозиционни групи в диаспората през 2023 г., който бързо се проваля.

В същото време, независимите социологически проучвания вътре в Иран са оскъдни и често ненадеждни, поради характера на режима и ограниченията върху свободното изразяване. Макар името на Пахлави да е добре познато като наследник на сваления шах, мнозина се съмняват в способността му да обедини народа.

"Не мисля, че той е в състояние да обедини хората", твърди Вакл.

Пахлави критикува световните лидери, включително участниците в тазседмичната среща на върха на НАТО, че все още не са изразили ясно и категорично подкрепа за смяна на режима в Иран.

По думите му, иранският народ има нужда от силна подкрепа, за да добие увереност да излезе на улицата, да напусне управляващите структури и да организира масови стачки. Той настоява, че светът трябва категорично да заяви, че няма да предоставя повече "спасителни сламки" на режима.

Според него призивите за деескалация и завръщане към преговори са напълно погрешни.

Това обаче го противопоставя с редица европейски страни и дори с президента на САЩ - Доналд Тръмп.

Реза Пахлави има официален профил в социалната мрежа Instagram. Сред следваните от него хора отсъства Доналд Тръмп. Някои възприемат това за недоволство към "миролюбивия" подход на американския президент.

Принцът обаче все още следва Тръмп в социалната мрежа X. Освен това Пахлави не си е позволил да изкаже публична критика към политиката на Вашингтон за прекратяване на конфликта с Иран.

Успешните бомбардировки на Израел и САЩ със сигурност поставят режима в Техеран пред изпитание. Те могат да създадат и съществени икономически трудности в бъдеще. Но иранската опозиция остава силно разединена.

Много иранци - включително известни общественици и противници на режима - в момента се обединяват около националната кауза и осъждат атаките от страна на Израел, пише "Политико". Същите атаки, които Пахлави гласно подкрепи.

Можем да бъдем сигурни, че Реза Пахлави е недоволен от настоящото примирие. Но също така можем да сме сигурни, че неговата звезда рано или късно отново ще изгрее - стига огънят между Иран и Запада да се разпали с нова сила или нестабилността да обхване улиците на Техеран.