Радан Кънев - евродепутат от групата на "Европейската народна партия"/ "Демократична България"

Господин Кънев, през изминалата седмица имахме много теми, но да започнем с най-горещата. Как протече вотът на недоверие срещу Урсула Фон дер Лайен и какъв политически ефект има той?

От една страна, резултатът беше предрешен. Нямаше никакъв риск Европейската комисия (ЕК) да падне вследствие на този вот. Гласовете, които подкрепяха вота, бяха под половината от необходимите, за да бъде той успешен. 

От друга страна, аз не бих го подценил. Не просто, защото той поставя ЕК, силно доминирана от Европейската народна партия (ЕНП), и самата Европейска народна партия, която е едновременно най-силната фракция и балансьорът в сегашния Европейски парламент (ЕП), в много трудна ситуация. Основното нещо, което видяхме от вота е, че партиите в дясно от ЕНП се консолидираха. Предполагам, че в комисията има разочарование и тревога от факта, че групата на европейските консерватори и реформисти гласуваха практически компактно "за" вота.

Този резултат засилва натиска на консерваторите за по-десни политики, особено в икономическата и екологичната сфера, защото те показаха, че в никакъв случай подкрепата им не е гарантирана. От друга страна - засилва зависимостта на ЕК от тези, които я подкрепиха - либералите, социалистите и зелените. Оттук нататък навигацията през Европейския парламент ще бъде по-трудно, отколкото беше до момента.

Въпреки, че вотът е неуспешен, индикациите са, че вотът има по-скоро голямо значение, защото настоящият мандат на Европейската комисия трябва да се съобразява с много реалности, които в миналия не бяха точно така?

Мандатът ще бъде доста труден. Европейският парламент е много различен от предишния. Тогава имаше същото мнозинство в центъра, но имаше т. нар. "резервно ляво мнозинство" - когато не се получеше компромисът в центъра на парламента и се стигнеше до ляво-дясно разделение, обикновено левицата печелеше, затова Зелена сделка приключи в един свръх амбициозен вариант.

В момента, мнозинството в ЕП е ясно и изнесено в дясно от центъра. ЕК иска да използва от това, за да внесе баланс - ревизия в климатичното и индустриално законодателство. Но вотът ще попречи на лесното да се намерят тези баланси. 

Ако консерваторите бъдат изоставени - подход, който не бих препоръчал, това означава ЕНП да остане в мнозинство единствено със социалисти и либерали и да приема компромиси, които са против програмата, с която спечели изборите. Със сигурност предстои един период на трудно наместване на балансите. Задачата е сложна и отговорна. 

Тази седмица България получи окончателните решения за влизането в еврозоната. Голяма част от политиците обявиха, че това е един от най-гръмките външнополитически успехи. Вие обаче изразихте по-умерена позиция, казвайки, че влизането в еврозоната е възможност, а не универсално решение. Какво ви провокира да мислите така?

На първо място, винаги съм бил горе бил горещ привърженик България да влезе в зоната на единната валута. Основната причина за това е оценката ми, че това значително би подпомогнало инвестиционната активност в България. Всички държави, които са влезли в еврозоната след нейното първоначално учредяване, преживяват период на засилени инвестиции и засилен икономически ръст, а България през последните години страда от остър недостиг на инвестиции. Нито българските компании инвестират в нови производства или в разширяване, нито сериозно чужди играчи влизат в България.

Моето основно очакване от еврозоната е засилване на вътрешната и външната инвестиционна активност. Това обаче зависи от още един фактор, според мен по-важен. Това е правната сигурност. Стабилното правосъдие означава стабилни права на собственост. Слабо правосъдие, означава поставяне под съмнение правата на собственост - от закупуване на недвижим имот до корпоративните баланси в акционерните форми на участие. 

В същия ден, в който влезе в еврозоната, България получи доклада за върховенство на закона от ЕК, който, за да не използваме силни думи, е по-критичен от предишните два.

Едното условие за подобряване на инвестициите в България е на лице, но другото не е. Имаме възможност, но дали ще я използваме - е следващият въпрос.

Виждате ли възможност за страната ни да тръгне в положителен план в сферата на правосъдието?

Най-лесно за мен е да кажа "Естествено, че не". Не можем да вървим напред в сферата на изграждането на българското правосъдие, когато мнозинството в управлението зависи от Делян Пеевски. Това обаче е заклинание.

Няма да използвам заклинанието. Решението по Закона за комисията на противодействие на корупцията е откровена стъпка назад (бел. от ред. – връщане на мнозинството за избиране на новата Антикорупционна комисия на 121 гласа).

Влизайки в еврозоната, очакванията са, че изведнъж стандарта на живот на хората в България ще се повиши рязко. И тук съответно се сблъсква позицията на гражданите, които са притеснени, че нещо ще се случи на техните спестявания. Тези страхове ще бъдат ли засилени след влизането в еврозоната или както казват част представителите на нашето правителство - три месеца, след като използваме еврото, българите ще забравят изобщо, че е имало такъв дебат?

Моето очакване е, че няколко месеца след 1 януари това няма да бъде първостепенна тема. Влизането в еврозоната след над 25 години свързаност с европейската валута е един напълно естествен ход. Вярвам, че то ще бъде възприето като естествено много скоро, след като започнем разплащанията в евро.

Друга тема е в каква степен ще се повишават цените и доходите в България, но това зависи от икономическата динамика. Всички страни от Източна Европа започнахме интеграцията си в единната европейска икономика на изключително ниско стъпало.

Ние се намираме в процес на догонване, и това означава непрекъснато увеличаване на доходите, на цените, на производителността, на брутния вътрешен продукт. Винаги има обществени групи, които печелят, и такива, които губят от това. Вниманието на всяко добро управление трябва да бъде насочено към тези, които са изложени на риск.

Има един голям въпрос - цената на хранителните продукти в България, която поскъпна вече двойно за последните 3-4 години, без да сме в еврозоната. Цените на храните в много отношения достигнаха нива характерни за много по-богати държави. Това очевидно е пазар, на който трябва да се обърне отделно внимание. Той е опасно картелиран. 

Европейският парламент отхвърли поправките в доклада, свързани с напредъка на Република Северна Македония за членство на Европейския съюз, които въвеждаха термините "македонски език" и "македонска идентичност". Колко значими бяха усилията на вас и на вашите колеги, като разбираме от публичните изявления, че сте работили заедно през цялото време, за да може това да се случи?

Успехът е много значим, защото тръгнахме от една ситуация, в която тези поправки, признаващи македонската идентичност и език, тръгнаха с много висока подкрепа. В Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха договорени между основните политически сили, а когато беше направен опит да бъдат отменени, той беше процедурно блокиран от евродепутатите от групата на Виктор Орбан, заедно с техни съюзници. Докладът на комисията по външни работи завърши с включване на тези текстове, които са излишни и много опасни.

Няма нито един доклад в историята на Европейския парламент, който да се занимава с темите на националната идентичност и националния език. Това би било прецедент само по себе си. То би отворило "Кутия на Пандора", с най-различни възможни очаквания на други признати и непризнати идентичности и езици. Но преди всичко - то би изострило изключително много дебата между България и Северна Македония.

Хората, които подкрепиха първоначално тези поправки рискуваха да постигнат точно обратния ефект.

Отхвърлянето на тези поправки, с много голямо мнозинство в ЕП, беше плод изключително на усилията на българските евродепутати. Ние трябваше да обясним, че първо - не отричаме македонската идентичност и език, и второ -  защо те нямат място в този доклад. Изключителна работа свършиха Андрей Ковачев, като водещ говорител по тези теми в групата на ЕНП, Никола Минчев в групата на либералите, Ивайло Вълчев в групата на консерваторите. Постигнахме едно преобръщане на настроенията, защото делегацията на Словения, Хърватия, Словакия, Австрия много категорично искаха тези текстове да останат. От гледна точка на северните представители - скандинавци, нидерландци - всякакви подобни балкански спорове се гледат с презрение и негативизъм, а що се отнасят до държави като Белгия - с изключително сложни вътрешни баланси.

Помагат ли ни реплики "Македония е на колене" - това беше изявление на една от партиите, която в момента участва в управляващото мнозинство.

Най-грубата грешка, която можем да допуснем в момента, е да изпаднем в провинциален балкански триумфализъм и да започнем да унижаваме Македония. Трябва да е ясно, че ние не оспорваме съвременната македонска идентичност и съвременния македонски език. Трябва да използваме този временен успех, за да намерим формулата на диалог със Скопие, което е изключително трудно.

ДСБ стартира стратегически разговор за президентските избори, които са през есента на 2026 година. Защо започнахте дебата по темата година и половина преди самите избори?

Не би трябвало да е рано. На практика имаме година до изборите. България се намира в продължаваща политическа криза. Това, че от 6 месеца има правителство, далеч не е нейното решение. България се намира очевидно в много дълбока институционална криза, защото, ако продължи превземането на държавните институции, това означава, че има малко значение какво мисли официалната държавна власт и под нея има структури на властта, които не подлежат на никакъв демократичен контрол и отчетност, а те всъщност решават какво да се случи. 

В момента тези структури разгръщат агресивна кампания на избирателно правосъдие срещу демократичната опозиция в лицето на коалицията ПП-ДБ.

Когато искаме да излекуваме обществото от тази криза, трябва да търсим механизма да го направим. Оценката на ДСБ е, че това решение минава през победа на демократичната опозиция на президентските избори. Не добър резултат, а победа.

Ако искаме да спечелим изборите, нека се погледнем (бел. от ред. – демократичната  общност) на какъв хал сме в момента, какво е политическото ни влияние, каква е политическата ни сила, каква е степента на вътрешно-организационното политическо единство и колко много работа ни е нужна, за да станем кандидат за победители.

Имате ли времето и силите, за да постигнете такъв консолидационен процес, защото страничните наблюдатели оставаме с впечатлението, че коалицията ПП-ДБ не е единна?

Политическото единство е основата на базата, на която да се изгради политическата сила. Колкото и да са силни посланията, ако днес един лидер излъчва едно послание, а друг лидер – друго, възможно е и двете страни да имат блестящи аргументи, но те няма да надделеят, защото са в дисонанс.

Ние сме единствената европейска алтернатива на това много корумпирано управление. Ние носим огромна отговорност. Изглеждаме ли като някой, който може да понесе такава отговорност, моят отговор е "Не". Трябва да започнем много активно и добросъвестно работа по собственото си единство. Вярвам, че работата за издигането на кандидат за президент е точно такава.

Чуваме имената на Иван Костов, Петър Стоянов, Веселин Методиев и Екатерина Михайлова като личности, които биха могли да консолидират демократичното пространство. Бойко Борисов ви протегна ръка, казвайки, че без ГЕРБ не може да бъде избран президент от демократичната сфера. Възможно ли е да видим някое от тези имена и подобно обединение с ГЕРБ?    

Аз не говоря за демократична общност. Това е понятие, което за мен няма политическо съдържание. Говоря за демократичната опозиция. Въпросът опозицията да издигне общ кандидат за президент с управляващите, в сегашната ситуация, приемам за несериозен. Приемам за несериозна офертата на Борисов в такъв момент, в който управлението е до такава степен безпомощно пред сенчестите фигури в държавата. Аз не обвинявам управлението в политически репресии, а казвам, че е парализирано от зависимости от сенчестите сили в обществото.

Да се очаква, че такова управление ще получи подкрепата на президентски избори на опозицията, която в момента активно репресира, е несериозно или провокативно очакване. ПП-ДБ трябва да търси разширение на подкрепата си с други формации, личности, обществени групи, които отъждествяват себе си като демократична опозиция.

Що се отнася до имената – не бих си позволил да хвърлям ничие име в момента, защото ще създам интрига около невинен човек. Много държа да създадем нашите демократични и публични процедури за избор на президент. Не е тайна, че съм привърженик на широко открити предварителни избори. 

Благодаря за това интервю. 

И аз благодаря.