Драматизация и режисура – Бойко Илиев.Сценография и костюми – Никол Трендафилова.
Участват още Борис Атанасов, Детелин Кандев, Стефка Златкова, Стефан Методиев.
„Няма нищо по-тягостно от повторението на миналото“ – казва Емилиян Станев. Редуват се две епохи, отдалечени една от друга с десетилетия, но близки с болките от войната, епидемията, сушата, мизерията…
В един просмукан от жестокост, лудост и болести свят се ражда красива, неподвластна на времето, изгаряща любов. Плод на естествения стремеж за щастие и свобода, за осмисляне на абсурдното всекидневие, тя бива убита сред хаоса на войната и епидемията във време, когато човеколюбието е изтрито от лицето на земята.
Изключителната по своята психологическа проницателност, поетичност и дълбочина повест на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“ е в основата на спектакъла. Героите на тази трагична и наситена с много емоции любовна история – Елисавета, Иво Обретенович, Полковникът, Учителят, Ординарецът и Майката – разкриват света на любовта, която макар и тайна, е единствено способна да придаде смисъл на страданието, да възроди и да възвиси човешкия дух.
