След изявлението на президента Румен Радев, че страната отива към предсрочни избори, седмицата започва с ключов въпрос - ще направи ли държавният глава решаващата крачка към участие в политиката. Според бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров, сценарият остава отворен, а спекулациите - повече от фактите.
В ефира на bTV той коментира появилите се през уикенда информации, че президентът всеки момент ще обяви напускане на „Дондуков“ 2 и ще се включи в предстоящите парламентарни избори. Такова изявление обаче не последва.
„Възможно е президентът изобщо да не слезе на политическия терен до края на мандата си. Ние от година и половина се занимаваме с въпроса кога ще го направи, а може изобщо да не го направи“, коментира проф. Киров.
По думите му ако Румен Радев реши да подаде оставка, тя трябва да бъде депозирана в Конституционния съд, който с решение прекратява мандата. В такъв случай функциите на държавен глава се поемат от вицепрезидента Илияна Йотова.
Ако и тя подаде оставка, Конституцията предвижда провеждане на предсрочни президентски избори в двумесечен срок, като дотогава председателят на Народното събрание изпълнява функциите на президент.
Проф. Киров обърна внимание и на усложнената процедура за назначаване на служебен министър-председател след промените в Конституцията от 2023 г. Той предупреди, че при откази от страна на всички потенциални кандидати, посочени в т.нар. „домова книга“, страната може да изпадне в институционален казус.
По темата за евентуална номинация на Андрей Гюров за служебен премиер, проф. Киров изрази скептицизъм. Според него активната политическа подкрепа от страна на партии е превърнала Гюров в ясно политическо лице, което противоречи на принципа за неутралност на служебния кабинет.
„Направиха му лоша услуга, като го издигнаха политически. Служебният министър-председател трябва да бъде фигура, равноотдалечена от партиите“, подчерта Киров.
Бившият конституционен съдия коментира и честите промени в Конституцията и Изборния кодекс, като предупреди, че „пипането на коляно“ в основния закон води до нарушаване на баланса между властите. Според него не е работа на Конституционния съд да дава насоки на законодателя как да променя изборните правила.
