Има системна ерозия на човешкия капитал, критичен е недостигът на кадри в стратегически области, пише в документа

"Демографските и социално-икономическите процеси ясно очертават системна ерозия на човешкия капитал в България – както по отношение на количествени, така и на качествени параметри". Това е записано в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България, който беше приет от правителството преди няколко дни. Целта на документа е да представи анализа, оценката и препоръките на изпълнителната власт за предизвикателствата, рисковете, опасностите и заплахите за страната, както и за ефективността на политиката за защита на националната сигурност.

В доклада е описан кадрови апокалипсис и е очертан критичен проблем с кадрите. Записано, че "демографската криза продължава да ерозира стратегическите ресурси на държавата – с ускорено застаряване, намаляваща раждаемост и системен недостиг на кадри в секторите на сигурността, здравеопазването и образованието".

Посочва се и, че острият недостиг на кадри в стратегически сектори, технологични дефицити и регионални неравенства ограничават капацитета на страната за реакция при бедствия и кризи. "Образователната и здравната системи функционират под нарастващо натоварване, а пазарът на труда не успява да мобилизира потенциала на младите поколения", посочват авторите на документът.

Интересно е да се отбележи, че правителството посочва, че приетият доклад е за състоянието през 2024 г., като не обяснява защо има такова закъснение. Изводите очевидно обаче важат и за изминалата 2025 г.

В документа е отбелязано, че актуалните проблеми за българската здравна система са били значителният кадрови недостиг, финансовите затруднения, неравномерното териториално разпределение на общопрактикуващите лекари, липсата на оборудване, амортизираният сграден фонд и автомобилен парк, забавянето при усвояване на европейските средства за модернизация на спешната медицинска помощ.

Натъртено е и, че "нарастващата зависимост от външна работна сила много вероятно ще поставя въпроси не само пред трудовата политика, но и пред културната интеграция, социалната кохезия и стратегическата автономност на страната в дългосрочен план".

Авторите посочват, че международната среда се характеризира с висока нестабилност, ескалиращи военни конфликти и разширяващи се хибридни заплахи, което поставя България в стратегически рискова позиция по външна и вътрешна линия.

Продължаващата руска военна агресия срещу Украйна и разширяването на хибридните операции срещу държави от НАТО, вкл. България, създават стратегическа среда на сигурност с висока степен на риск в Европа.

Маркира се, че Северна Македония отказва да изпълни ангажиментите си по силата на Европейския консенсус от м. юли 2022 г и  продължава да прилага системна дискриминация спрямо граждани с българско самосъзнание и да предприема действия, които нарушават Договора за добросъседство и подкопават международното доверие. Отчита се и, че Сърбия продължава политика на асимилация спрямо българското малцинство и поддържа възприятие за България като „исторически противник“, съчетавайки я с идеологическо сближаване с външни авторитарни модели.

Посочва се, че нараства риска от терористични актове. "В условия на влошаваща се обстановка по сигурността терористичните структури се стремят към възвръщане на позициите и разширяване на регионите си на действие, в т.ч. чрез интензивна пропаганда, която води до нарастване на риска от осъществяване на терористични действия в региона и отвъд", пише в доклада. 

Отделя се място и на енергетиката като е записано, че страната ни е изпълнила изискванията на ЕС за запълване на газовите хранилища, като към 1 ноември 2024 г. ПГХ „Чирен“ достигнал над 97% от общия му обем, а доставките се осигуряваха чрез диверсифицирани източници по IGB и LNG терминали в Гърция.

Отбелязно е, че остава риска, свързан с невъзможността за извозване на отработено ядрено гориво и зависимостта от руски резервни части и услуги за АЕЦ, което наложи дерогация от санкциите на ЕС за доставка на конкретни материали. Намалението на производството на електроенергия от въглища с близо 60%  пък е ограничило балансиращите възможности и засили риска за устойчивостта на електроенергийната система.

Натъртено е, че чуждите разузнавателни служби поддържат високо равнище на активност в България, с акцент върху стратегическо проникване и влияние в политически, културни и социални процеси. Идентифицирана е била необходимост от промени в Наказателния кодекс, с цел инкриминиране на действия за чуждо влияние и модернизация на правната рамка.

Страната ни продължава да бъде активно използвана от престъпни групировки за транзит, складиране, производство и разпространение на незаконни стоки, особено тютюневи изделия, наркотици и фалшифицирани продукти, пише в доклада.

ОЩЕ РИСКОВЕ И ИЗВОДИ:

• Киберсигурността се очерта като критичен компонент на националната сигурност, с ескалация на кибератаки върху критична инфраструктура, злоупотреба с изкуствен интелект и необходимост от нормативно и кадрово укрепване.
•  
• Стратегическата инфраструктурна свързаност в Югоизточна Европа е пряко обвързана с устойчивостта и мобилността в страната при кризи. Забавеното изпълнение на транспортни проекти влияе негативно върху способността за логистична реакция, военна мобилност и икономическа устойчивост.
• Последователната политика на България да се утвърди като регионален хъб,  подпомагащ диверсификацията на енергийните доставки - както към пазарите на ЕС, така и към Украйна и държавите от широкия Черноморски регион, съчетано с ожесточаващи се по своите измерения хибридни заплахи от страна на РФ срещу критична инфраструктура, вкл. на ЕС, налага България да предприеме целенасочени стъпки.
• Водният сектор остава особено уязвим – водни режими, амортизирана мрежа, недостиг на инвестиции и повишени киберрискове.
• Българското селско стопанство остава ключов гарант за продоволствената сигурност на страната, осигурявайки над 90% от вътрешното потребление на редица основни хранителни продукти.
• Значителен риск за културното наследство произтича от иманярство, вандализъм, бедствия и недостиг на ресурси. Успоредно с това, липсата на нормативна уредба за защита на културните ценности при бедствия и въоръжен конфликт създава правен вакуум и стратегическа уязвимост.
• Превенцията на девиантно поведение, радикализация и употреба на допинг чрез младежки политики и спорт се утвърждава като форма на ранна реакция срещу вътрешни и асиметрични заплахи.
• В резултат на направения анализ е оценено като целесъобразно стартирането на процедура по изготвяне на нова Стратегия за национална сигурност.