България се е провинила в 7 области.
По две от нарушенията ни заплашва съд. За останалите можем да получим мотивирани становища, ако не отговорим в двумесечен срок на изпратените уведомителни писма.
Еврокомисията реши днес да започне производства за установяване на нарушение срещу България и Португалия във връзка с неправилното прилагане на някои разпоредби на Директивата относно атаките срещу информационните системи [1].
Директивата от 2013 г. е съществен елемент от правната уредба на ЕС в борбата с киберпрестъпността. Тя изисква от страните членки да укрепят националните закони в тази сфера и да въведат по-строги санкции, включително за широкомащабни кибератаки.
Държавите от ЕС са задължени също така да подобрят сътрудничеството между своите органи чрез оперативни звена за контакт, които да бъдат на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
След оценка на националните законодателства за прилагане на Директивата ЕК установи редица недостатъци в португалското и българското законодателства. Сава дума за някои нарушения и съответните санкции.
ЕК призовава България, Румъния, Унгария и Австрия да зачитат изключителната компетентност на ЕС в областта на автоматизирания обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрация на превозни средства. Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма до тези 4 държави във връзка с подписването преди година на споразумение по въпроса с 5 държави от Западните Балкани. Според ЕК споразумението нарушава изключителната компетентност на ЕС в тази област.
Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо до България поради неспазването на правото на ЕС относно морското оборудване. Общите правила [2] на Съюза за безопасност и опазване на околната среда важат за оборудване като спасителни жилетки, пречиствателни системи за отпадни води и радари на борда на корабите, плаващи под флага на страна членка. България не е гарантирала, че гореспоменатото оборудване неизменно отговаря на изискванията на Директивата, и не извършва съразмерен надзор на пазара.
България, Белгия, Италия, Испания и Хърватия не спазват директивата [3] от 2004 г., установяваща минимални мерки за безопасност, свързани с инфраструктурата и експлоатацията на тунели. Тя се прилага за всички тунели по трансевропейската пътна мрежа с дължина над 500 метра. Споменатите страни не са осъществили пълния набор от необходими инфраструктурни мерки, за да гарантират най-високите стандарти за безопасност в някои от тунелите, попадащи в този списък.
Комисията призовава България, Ирландия, Кипър, Литва и Малта да спазят задълженията си за докладване за състоянието на околната среда в морските води, предвидени в Рамковата директива за морска стратегия [4]. Тя предвижда цялостна рамка за защита на моретата и океаните на ЕС и гарантира, че техните ресурси се управляват по устойчив начин. През юни 2008 г. страните от ЕС постигнаха съгласие да преразгледат и актуализират до 15 октомври 2018 г. своята оценка на състоянието на околната среда в съответните води, въздействието на човешката дейност върху околната среда, определянето на добро състояние на околната среда и своите екологични цели.
Засегнатите държави не представиха доклади на Комисията в определения срок. По тази причина Брюксел започна производства за установяване на нарушение, като изпрати на тези държави официално уведомително писмо. България пое ангажимент да представи преразглеждането на ЕК до 30 юни 2020 г.
Понеже след изтичането на срока, даден от Комисията, не са получени доклади, тя реши да изпрати мотивирано становище. Засегнатите страни ще разполагат с два месеца, за да предприемат подходящи действия. В противен случай Брюксел може да реши да сезира Съда на ЕС.
ЕК призовава 14 страни членки, сред които България, да спазят задълженията си за докладване съгласно законодателството на ЕС в областта на отпадъците. До момента те не са изпълнили задълженията си за 2016 и/или 2017 г. да докладват за степените на рециклиране съгласно Директивата относно батерии и акумулатори и отпадъци от тях [5], постигнати за всяка съответна календарна година, и дали е постигната изискваната в Директивата ефективност на рециклирането
ЕК реши да изпрати мотивирани становища до България, Гърция, Кипър, Латвия, Румъния, Словения и Франция, с които изисква от тях да предприемат необходимите мерки за пълното транспониране на Директивата за марките [6] след изпратените през март 2019 г. официални уведомителни писма.
С тази директива се внасят редица значителни промени, включително преразгледано определение за „марка“, адаптирано към епохата на цифровите технологии, нови основания, правещи невъзможно регистрирането на марка, нови правила относно фалшифицираните стоки при транзит, както и нови разпоредби за хармонизиране на процедурите, свързани с марките, в държавите - членки на ЕС. Тези страни трябваше да транспонират Директивата в националното си законодателство до 14 януари 2019 г. Те обаче не са уведомили ЕК за мерките за транспониране й, нито за тяхното пълно транспониране. До два месеца Комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС.
Links
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32013L0040&from=EN
[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32014L0090
[3] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32004L0054
[4] https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2008/56/oj?locale=bg
[5] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/ALL/?uri=CELEX%3A32006L0066
[6] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32015L2436
[7] https://workflow-hotfix.liberta.bg/tags/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
[8] https://workflow-hotfix.liberta.bg/tags/%D0%B5%D1%81
[9] https://workflow-hotfix.liberta.bg/tags/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B0
[10] https://workflow-hotfix.liberta.bg/tags/%D1%81%D1%8A%D0%B4
[11] https://workflow-hotfix.liberta.bg/tags/%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
[12] https://workflow-hotfix.liberta.bg/tags/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F