Изборните резултати олицетворяват политическата еманация на гражданите. Не може винаги да се оправдаваме с купен вот, корпоративен вот и гласуваща под строй администрация. Погрешно е да се търси вина някъде там - извън социума и персоналните действия на индивидите.

Докога все някой друг ще ни е виновен за направения избор?

Политическата култура на българина е изключително слабо развита, все още в страната ни няма стройно формирано и отличаващо се гражданско общество. Критичната маса от хора е под допустимия минимум.

Едно е ясно - управляващата партия губи позиции и скорост. Това е обяснимо. ГЕРБ е износена и уморена след 10 години активен политически живот зад кормилото на държавното управление, през които натрупа много негативи. Това се доказва и с намаляващата подкрепа в гласове, от която следват и многобройните балотажи за кмет, съпроводени и с категорични загуби за ГЕРБ на първи тур в управлявани до вчера от тях населени места.

Без съмнение, ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила в България, а на БСП й липсва мобилизация и единство, за да покаже готовност за управленски мандат в национален план, въпреки градиращите положителни тенденции в резултатите й.

Определено появата на нова вождистка политическа формация, с лидер от статуквото (в политико-увеселителния жанр), не може да бъде носител на радикални промени. По-скоро би заместила парламентарното присъствие на провалилите се в продължаващия преход политически формации, затвърждавайки властта на Статуквото и неговите резиденти.

Единствено гласът, волята, поривът, знанията и високият морал на младите и недокоснати от политическата помия представители на нашия народ са способни да внесат заряда на промяната. Ако успеят да се обединят!