На границите ни няма чужди войски. В небето на България не прелитат вражески самолети. Не ни обстрелват. Не ни отвеждат в лагери на смъртта. И въпреки това се стопяваме. Децата ни заминават завинаги, майките не раждат, умираме забравени и неизживели човешките радости на зрелостта и старостта.

Живите мъртви - обезверени, без чувства, дори без гняв. Останал е само примитивен инстинкт за оцеляване и страх.

Има ги - единици ярки звезди, има ги стотици, хиляди светлинки, които следват пътя на светлината. Но не сме по площадите.

Улиците в Прага се превърнаха в реки от хора, воюващи за справедливост. Нашите улици са празни. Война е, а ние мълчаливо вървим към смъртта си, примирени и безразлични. Какво или кого чакаме?! Нима сме щастливи да живеем в мъглата на грозната българска реалност?!

Вдигнете глави!
Погледнете в какво се превръща България - символ на бедност, корупция, репресии, мрак и смърт!
Погледнете източника на злото без страх!
Имаме права!
Силни сме заедно!
Шепотът може да се превърне в ураган, когато сме хиляди.

Нима ще останем единственият народ, приел доброволно съдбата си на роби?!

България е заразена от злото - като проказа, която оголва скелета и носи мъчителна смърт.

Вдигнете глави!
Винаги сме били победители.Ще бъдем и сега!
Историята обича смелите. А българинът е войн.

Можем! Заедно!