"Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и ако не преследва с еднакво настървениe всички олигарси."

Това са встъпителни думи на държавния глава Румен Радев на срещата с неправителствени организации за необходимостта от промени в Конституцията.
Присъстващите неправителствени оргазнизации на срещата се обединиха около идеята за изваждане на прокуратурата от съдебната власт.

Ето какво каза още президентът на България:

Обществото ни става все по-чувствително на теми „корупция“ и „скандали“, които много бързо затихват по медиите.

Консултациите при президента не целят унищожаването на българската прокуратура, не обслужват политически партии, нови политически проекти и нови избори, те не са и основното предизвикателство пред мандата на новия главен прокурор. Напротив – ако неговата кауза е обективна, независима и ефективна прокуратура – той може и би следвало да се възползва от тези консултации, защото те целят точно това. Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и ако не преследва с еднакво настървениe всички олигарси.

Задачата на новия главен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси. Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен, чакащ и разчитащ на грешно попълнени декларации и подаден сигнал, в истински ефективен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата изразена амбиция и тя трябва да бъде подкрепена.

Трябва да отчитаме, че това са изключително трудни задачи в страна, в която корупцията е държавна политика – цитирам предишния главен прокурор, който пък цитира един по-предишен главен прокурор. На новия главен прокурор и на новия председател на КПКОНПИ трябва да се даде възможност да работят спокойно. Мога да кажа обаче, че ако те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общественият натиск ще нараства и е нормално да бъде така.

Затова и темата на повдигнатия дебат е за конституционния модел на българската прокуратура и като цялост на българската правосъдна система. Има ли място и нужда от промени в Конституцията, за да гарантират силни, ефективни и независими съд и прокуратура и ако има – какви и по какъв начин? Има ли място за промени в Конституция, които да гарантират и реално разделение на властите, да сложат бариера пред колективната безотговорност, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции?

Промяната, според мен, е належаща. Тя може да стане по два начина. Единият е чрез диалог и чуваемост между институциите и гражданското общество, така както е в една нормална цивилизована държава – в обхвата, с механизмите и в рамките на закона. Може и по друг начин – под натиск на улицата, извън рамките на закона, но тогава последствията са непредсказуеми.