"Левски свещенодействаше само пред един олтар — народа; даваше на людете само едно причастие — революцията; обрича и дава само една жертва — себе си!"

Левски – предречена и необходима, мистична и исторически реална жертва! Той няма само рождена дата, нито е само къс от историческия ни живот, но има и “страшно бесило”! Много лесно може да му се направи биография. Биография има всеки човек – родил се, живял, оплодил земята, умрял. Това ли е Левски? Това ли е в историята на българския народ?

За Левски трябва да се направи характеристика, не биография. Защото той сложи една нова тайна в пътя на историята, че история се прави с волята на Цезаря и с молитвата на Жреца. Направи едно велико съчетание между молитвеника и бунтовника като сумира двете големи тайнства: олтар на служението му стана България и купол на кръщението – революцията.

Беше и светски, и духовен водач, защото където и да отидеше основаваше комитети и пееше своето “Достойно есть”. Затова не можем да го сравним с нищо от световните измерения на борци за свобода. От тях никой не беше наречен “Апостолът”!

Светостта му, с която си служеше, е несравнима. Тя е просто Христовото смирение в отговорност пред съвестта – будния Бог в човека! Смирението го направи величав; дарбите го направиха достоен за жертва!

И ние не бива да отнемем отговорността на Голготското божествено пътуване на този човек. Той отиде и се пожертва сам! Защото не искаше да бъде байрактар зад Дунава или да се крие в къщите на някои байновци, които го мислеха за светец. Не! Той трябваше да спре разгрома и след това да се принесе в пълна жертва, за да свърши така, както беше казал: „Ако спечеля, печели цял народ, ако губя – губя само мене си!“

Трябва да знаем, че един народ не върши погребение, само защото е подвластен на закона на смъртта. Един народ върши погребение, защото има убеждение, че има възкресение! Това беше Левски! Той съчета: дързостта на Аспарух, проницанието на Покръстителя, мъдростта на Симеон, жертвата на Евтимий, бродничеството на Паисий – всичко, което е правила България!

Левски няма да бъде забравен. Достатъчно голям е в историята ни, за да не бъде забелязан; достатъчно свят е в душата и в делото си, за да не бъдем респектирани в признание. Достатъчно смирен е, за да не бъдем смутени, че ще ни вземе гордостта; достатъчно велик е, за да не се срамуваме, че нямаме големи синове!

Поклон, сине на България!"

Учителят на Мъдростта Ваклуш Толев за Васил Левски