"Простете за нещата, които СЪМ СБЪРКАЛ и за нещата, които СЪМ МОГЪЛ ДА НАПРАВЯ ПО-ДОБРЕ" - така Борисов поиска прошка от българския народ.

Тоест, неговата вина се свежда до грешка или до непостигнато съвършенство. Действия, които не са умишлен, които са обясними, приемливи и за които е възможно да се прости.

Борисов НЕ поиска прошка за съзнателното предателство спрямо националните ни интереси, за геноцида, оскърбителното си поведение, унижението, на което сме подложени ежедневно, смъртта - резултат от липсата на социална грижа, мъчителната агония на хиляди българи, едва оцеляващи в мизерното си съществуване.

Не поиска прошка за изтръгнатите надежди, за смрадта на корупционния тумор, метастазирал в държавните структури, за празната хазна, за лъжите в статистиките - стъкмистики.
Не поиска прошка от над 2 млн. българи и техните близки, превърнали се в наемници на чужда земя, защото в Родината си няма да оцелеят.
Не поиска прошка от погребалите децата си заради "качествените" му пътища, отровния въздух, земя и вода.

Прошка не се дава на Юда, защото на неговата везна 30 сребърника тежат повече от България!

Може би точно Борисов и шайката са последното изпитание, за да изкупим тежката българска карма за предателството си спрямо богомилите. Десет века карма, която ще изкупим със страдания, унижения и срам пред света само за 10 години антибългарско управление.Това е смисълът на раждането и съществуването МУ.

Прошка българският народ няма да даде! България не е стока, а смисъл.
България не е притежание, а дълг.
Тя е началото и края ни, невидимата връзка между нас, която ни прави народ, усещането за дом и представата ни за чест.
Предателите нямат място в нашия дом, в мислите и бъдещето ни.

Техният край е краят на Юда - презряни, самотни, мразени....по пътя към онова дърво...