България рядко е имала толкова спешна нужда от писателите, поетите, творците, духовните водачи на нацията. Къде сте? Сочите ни пътя, пръскате светлина в здрача, лекувате демократичния кръвоизлив на България? Или съчинявате красивите си завъртяни изречения за живота, смъртта и още нещо?

Четох Галин Стоев, четох Захари Карабашлиев, четох Николай Поляков с вътрешна благодарност. Надявам се, че ще допълните изпуснатите от мен. Знам, че такива текстове не се пишат по поръчка, не се пишат за хонорари, пишат се, защото авторите им не могат да не ги напишат. Точно това ги прави духовни водачи на уморени, объркани, обезкуражени, пръснати от поражението войници, точно това събира победените в армия, когато битката е за почтеност и справедливост, че и за бъдещето даже.

Останалите претенденти за духовни мисионери, награди и звания - къде сте?

Още по темата: Г-н Борисов, историята Ви гледа, а нейният съд е безпощаден [1]