Популизмът е диктатура на невежеството, смята известният скулптор и общественик проф. Велислав Минеков

- Като остър и непримирим коментатор на живота, как ще определите реалностите днес, професор Минеков?

- Твърде тъжни, дори отчайващи. Превзета от мафия държава, циничен възход и управление на криминална общност, псевдодемокрация и отсъствие на съзнателна гражданска съпротива. Впрочем, непростим слугинаж на значима общност сред интелектуалния елит. Заслужено османско наследство, без отчаянието на Ботев и светлината на Левски. Безропотно племе, заслужаващо съдбата си. Доволен е всеки, който е нахранен.

- Възможен ли е бунт и въобще някаква съпротива срещу статуквото, без ясен водач, идеи и реална картина на желаното?

- Вашият въпрос е всъщност отговор. Нищетата на съзнанието не е продукт на националната примиреност и традиции в оцеляването. Декларираната любов към управляващи дерибеи и тарикати не струва и лев, когато мракът и естествената омраза получат вдъхновение за естествена промяна и свобода. Впрочем, днешната свобода наричаме "демокрация" - тъжен термин, който ние не извоювахме с революция. Съзнанието за съпротива е видимо. Необходими са разпознаваеми лица, а такива има. Много са. В държава с превзети медии и олигархична диктатура единственото решение е в масов и пожелан протест. Трудно дело. Възможно е вече.

- Мнозина искат промяна, но като ги попиташ каква точно, се затрудняват. Как да стане тогава, без ясна цел? Знаете ли какво искат хората и как да се постигне?

- Събуждане на спящите и бяс сред съзнателните. Елементарна, но желана рецепта. Целта е откраднатата ни държава. Популизмът е диктатура на невежеството. Той може да е прост, те може да са прости, но ние не сме.

- Бихте ли се поблазнил да се включите в едно бъдещо управление или предпочитате високата „кула от слонова кост“ на изкуството?

- Трябва да си помисля. Притеснявате ме. "Кулата от слонова кост" е клише. Да пожелая промяна, в която да съм или да не съм. Нямам качествата на чиновник. Има далеч по-достойни хора от мен. Патриархът на българската скулптура Андрей Николов заявява преди почти сто години, че творецът, без значение от неговото признание, трябва да има мнение за политическото статукво и национален просперитет.

- Как се твори в несвобода?

-  С професионализъм и съзнание за свобода. С омраза и мълчание. С желание за свобода. Да ви припомня Далчев – таланти има, характери няма.

- Още ли се чувствате сам?

 - Самотата е шизофренно явление. Болест. Сам означава, че сте идиот.

- Някъде прочетох определение за Вас - „...винаги готов за бой“. А намерихте ли достатъчно воини за битките?

- Внук съм на достоен висш офицер от Генералния щаб на Българската армия. Пострадал, меко казано, от мероприятията на народната власт и съд. Войник за него означаваше патриот. Да би бил жив днес, щеше да прокълне носителите и предателите на подобно звание.

- Преподавате специалността "Метал" в Национална удожествена академия, син сте на известния монументалист Величко Минеков - какво ще оставите като послание на Вашите студенти?

- Трябва да знаят, че Академията не е носител само на професионален успех. Академията създава интелектуален елит.

- Често разсъждавате за бездуховността и оскотяването на нацията. Как да стане оттласкването от дъното? Само с просвещение или и с базисни дадености?

- Демокрация, демокрация, действаща демокрация. Истината за трагедията на нашето минало и перверзията на демократичното ни статукво. Признание към интелекта и презрение към скотоблудството на неолитната простота.

- Има ли един буден ум, с водаческа аура, който можете да посочите днес?

 - Без колебание. Лозан Панов.