От няколко дена натискът върху Румен Радев се усилва. От различни страни бивш обтекаем и хлъзгав президент, сегашен вицепремиер, както и ръководители на „Да, България“ съветват Радев да се смири. Да се разбере с Борисов, защото, видите ли, Борисов бил притиснат в ъгъла, а това не е хубаво и не е честно.

Кое не е хубаво и честно, господа? Корупцията ли? Простотията ли? Пачките и пищовите ли? Разбира се, че не са нито хубави, нито честни тези неща. Отвратителни и непоносими са и затова едва ли е възможно да се седне с тях на преговори.

И Първанов, и Каракачанов, и генерал Атанасов, и разни русофили, русофоби, социолози и всякакви други - къде явно, къде с половин уста, предлагат мини кръгла маса за двама. Сякаш протестите и истината не съществуват. Няма ги, не са били никога.

Нещо друго, нещо свише – политическо и магическо, е по-важно от гнева и площадите. Какво е то обаче, е известно само на тези най-главни и учени глави. А всички знаем за какво става дума – да се даде шанс на Борисов да се измъкне по терлици – мирно, тихо и щастливо и с букет цветя в ръцете. И с джипка за по-добри времена.

Колко хитро само тези мастити фигури представят личните си интереси за обществено благо и за единствен изход. Ама че имало хора по площадите, че месеци вече ври и кипи, че Справедливостта е жадувана – майната му. Важното е Те – най-големите, да се разберат. И все в името на цветуща целокупна България.

Ако изходът от ситуацията е двама души, пък били те президент и премиер, да се видят и договорят, тогава ние кои сме? Ние за какво сме и къде сме? За да ръкопляскаме ли само?

Николай Милчев