"Строители на съвременна България" - така г-н Борисов обича да нарича "армията от валяци" и стотиците асфалтови работници в PR-опит да изгради паралел между себе си и личностите, описани от Симеон Радев и изиграли фундаментална роля в изграждането на Третата българска държава.

И докато хора като Стамоболв, Захари Стоянов, Драган Цанков и мнозина от истинските строители на съвременна България са изграждали цивилизиационни, културни и образователни пътища за връзката ни с Европа и света, Борисов опитва да се наредя до тях посредством крайно просташки буквализъм.

Каквито и нови пътища да водят до тези разположени сред красива природа села, които премиерът обикаля с джипа си, никой няма да тръгне по тях. Няма да тръгнат да се връщат тези, които вече са си тръгнали, Няма да тръгнат и нови хора. Тези - често лошо изпълнени шосета - носят една кратка радост, и тя е, че поне за известно време тези набутани в ъгъла на нищетата българи, които от незнание и дезинформация скандират "Бойко, Бойко", няма да трошат и без това потрошените си коли "четвърта ръка". Да представяш гладък (на всичкото отгоре, относително гладък и често немаркиран) път като постижение през 2020-та, говори за ултимативна изостаналост на мисълта.

Тези междуселски пътища имат още една функция. Да се наведеш на тях и да си вземеш 50-те лева, които г-н Борисов почти буквално хвърля от джипа си.

Бойко Борисов усилено строи паралелната България. Която да гласува за него на изборите - това е единствената функция на тази залята от простотията му част от държавата. С което трудно ще се нареди до истинските строители на държавата ни, но можем спокойно да го короноваме като Цар на разделението и разединението.
#оставка [1]

Мартин Димитров