Няколко думи, не с отчаяние и не с омраза.

Изглежда самоизяждането е по-желано от съединението. Егоизмът, конспирациите и самолюбието остават единствено значими. От Цицерон до Иван Хаджийски ще бъдем обречени на вечното самовато разединение. Изглежда смисълът от протеста е да остане като част от спомените за някакво единство.

Струва ми се, че нямам силите да бъда посредник в нищетата на преклонения разум. Бих желал да бъдем Истанбул или Будапеща, но вероятно е да останем същите, от Освобождението до днес. Мълчаливото ни съучастие в делата на една престъпна власт и съвършенството на нашите идейни различия ще оставим като мрачно дарение на поколението след нас. Османското наследство ще пазим тайно в душите ни, ще бъдем революционери при подходящ спасител.

С оглед на последните събития. Очаквам ясни съвместни действия срещу превзелата ни шайка и управляващи мутри. Декларация за съдействие за честни избори и ясни, обединени намерения. В последствие правителство, насочено срещу днешната мафия. Да, нужен е компромис, тежък е, боли. Живеещите в миналото трябва да предпочетат бъдещото.

И всички извънпарламентарни фракции, партии и коалиции, трябва да направят болезнения жест за обединение. Алтернатива няма.

Преговорите са ежедневни, резултатът е очакван.

„Съединението прави силата" – да бъде прочетено от всички честолюбиви и претенциозни заявители на победата.

В случай, че обединението е невъзможно /до 23.12./, възнамерявам да прекратя моето политическо и гражданско съучастие.

Каквото можах, направих.

Велислав Минеков