Видях протеста на Артекс за Оня неостъргач. Чух и Жената-Артекс, арх. Весела, че даже я и видях. Направила си е устни. За красота и разкош. Около нея са работниците ѝ с прекрасни плакати, които дори и поет би се затруднил да опише.

Оня, там в ляво е от едно село, в Родопите, в което са останали старите му родители, две овчици и едно куче. Жена му е в Испания, гледа стари хора, а децата - в Англия, берат ягоди. Той е принуден да остане тук, та да се погрижи са родителите си - поне да ги погребе достойно. Заплатата му е колкото горната устна на Жената-Артекс.

Зад него е един млад мъж. Той пък е от едно старозагорско село. Има три дечинки и праща цялата си заплата на майка си, да ги изгледа още година-две, да поотраснат и после всички да идат в Гърция, където жена му мие чинии в един ресторант. Заплатата му е колкото долната устна на Жената-Артекс.

Има и един, който е от ломско... Няколко са от едно странджанско село, има и група помаци, които са гледали тютюн.

Целият протест мрази искрено и лично София.

София ги е пленила.

София е символът на тяхното отчаяние и огромна самота и безнадежност.

Снимка 2 /фотограф Димитър Кьосемарлиев/

На снимка 1 - семейството на архитектите Мирянови. Заплатата на оня там, с мустаците, ром-общак, на третия ред на протеста е колкото малките, следки обувчици на внучето на Жената-Артекс.... Неговият плакат гласи:

МОЛЯ, УВАЖАВАЙТЕ ПРАВОТО!

Архитектите Мирянови построиха асансьорът на Цветанов. Или обратно, май...

Виктория Тинтерова