"Проектосъставът на Министерския съвет на Слави Трифонов е писан на няколко места. И нито едно от тях не се намира в България.
Две от тях са кабинети на западни външни министерства, третото място са кабинетите на секретните служби на Кремъл.
За новите ни западни братя ще кажа, че на родна, местна почва те започват да ми изглеждат като хора, които съвсем не са в час. За руските ни доскорошни братя ще кажа, че спретнаха поредната конструкция от тип „матрьошка” – низ от кукли една в друга. Но тя няма как да изпълни целите, за които е създадена, защото тези конструкции остаряха невъзвратимо" -  разкрива Григор Лилов.

Liberta.bg публикува анализа на журналиста Григор Лилов [1], озаглавен "Куклите-матрьошки", взет от профила му във Фейсбук.

Ясно е, че това правителство няма да го бъде. Но някои принципни съображения по политическия инженеринг – роден и външен, задължително трябва да се кажат въпреки това.

1. Там, където управлява мафия, държала властта 30 години и възпроизведена от друга мафия, държала властта 45 години, никаква сериозна промяна не е възможна освен чрез дълбока и повсеместна криза – не само обществено-политическа, но и икономическа, и финансова.

Затова единствените истински, най-съществени промени в развитието на България, бяха свързани с краха на комунистическата система в целия социалистически лагер (1989-1990) и с краха на опита за своебразна нейна реабилитация (Виденов). Причината е, че българинът се активизира обществено едва когато джобът му се изпразни докрай, до самото дъно, че и под него.

Допустима за мафията е само имитацията, която не засяга съществено системата й на управление и респективно печалбите й. Имитацията може да изглежда външно зле, може да изглежда и добре, какъвто е сегашният случай, но лъскавият целофан и панделката, в които е опаковано л@йното, не го правят нито по-прилично, нито благоуханно.

2. Движението на България към Запада е плод на политики, които бяха писани в Кремъл от една страна, а от друга – съвпадат с интересите на тукашната мафия. В НАТО България влезе не заради елита ни, а защото господарят му в Кремъл - тогавашната руска геополитика се стремеше да „разводни” НАТО с Троянски коне, докато сегашната е да го ограничи и капсулова.

В ЕС влязохме по същата причина и заради „безплатния обяд” – евросубсидиите за слаборазвитите членки, които да се присвояват от допуснатите до това занятие "бизнесмени".

3. Родната олигархия и политическа мафия не могат да бъдат прекупени от друга външна сила, освен Кремъл. Защото от една страна сериозните им активи съответно са руска собственост, от друга страна – видяхме достатъчно, че Кремъл не се шегува, когато се посяга на парите му, от трета страна – значима част от тези хора (ключовите фигури) са оцапани с всякакви, дори и най-черни престъпления, които са инструмент да ги държат в покорство. А Запада не разполага с такъв широк и богат инструментариум.

4. В ключов геополитически момент тази мафия ще заиграе открито за външния господар – онзи на Изток. Сещам се за такъв момент преди десетилетия (операцията срещу бивша Югославия на НАТО), когато мой приятел (Бог да прости!) – сред архитектите на такива конструкции, отчаян приплака „Григоре, Костов ни излъга! Помагай!”.

Това излъгване задържа пътя на България към НАТО и ЕС с години и съответно стабилизира основите на мафиотско-олигархичната конструкция у нас. После случаят се повтори с цар Симеон и портрети със Станишев. За капак същата принципна грешка се допусна и с Борисов. В случая да не се поучиш от грешките си не е слабоумие, а естествения стремеж на чиновниците и дипломатите да покажат успехите си, макар че в същността си те са мними.

5. Дори и най-приличното по кадри правителство е зависимо: от партията му, от нейните депутати, от парламента.

Съществената особеност на България е, че парламентът непрекъснато се намесва и участва в оперативното управление на държавата, което въобще не му е работа. Засега не е приет само Закон за начините на ползване на тоалетните и Решения в кой точно момент да им се пуска водата. Заради тази съществена особеност в последните двадесет години ни управляват само коалиции, понеже са удобни по форма като форма за контрол върху правителствата - да не излизат извън релсите на Задкулисието.

6. За разлика от западния, руският политически инженеринг у нас се опира на три принципа:

- партийни коалиции, които по замисъл са лесно разрушими, ако се наложи;

- възпроизвеждане на политическите лидери във вождизъм (Иван Костов, Симеон, Борисов, сега Слави Трифонов);

- конструкции тип матрьошки.

Вождизмът прави конструкцията нестабилна – достатъчно е да дезавуираш вожда, за да я срутиш. Вкарването на скрито, тайно съдържание (друга кукла Матрьошка) в голямата и видима кукла Матрьошка на политиката я държи под контрол. Тази друга кукла е депутатското войство, парламентарните съотношения на политическите сили, вътрешна партийна опозиция, която винаги може да се активира, олигархичното финансиране на политиката, инструментариумът на съдебната система, а ако се наложи – и заплахата за физическото съществуване на противниците на такава система.

Проектокабинетът на Слави Трифонов е еманация на всичко изброено до тук.

И още няколко бележки към средата, в която ще се работи.

• Парламентарната група на „Има такъв народ” в значима част е от кол и въже и зависими от други задкулисни фактори и лица. Затова тя не може да е здрава опора на едно действено и реформиращо правителство.

• Вождът Слави Трифонов е болен човек –т.е. лишен от възможности за огромната динамика, необходима за политически лидер. От друга страна той е формален лидер от типа на Симеон Кобургтготски или премиерът Любен Беров от началото на прехода – ще царува, но няма да управлява. Значимостта му като лидер и вожд е изградена в рамките на осъществявания проект и политически инженеринг и ако те поемат в неблагоприятна за Задкулисието и олигархията посока, най-простото е да се извика „царят е гол”, което ще е достатъчно за дезавуирането му.

• Създаването на изборните резултати и този път доведе до единствено предполагаемо и удобно за Задкулисието решение – коалиция. Коалицията е носната кърпичка за пред Запада, с която се измива в очите му липсата на реформи – т.е. „ще ми гътнат правителството”. Коалицията е извинението, с което реформите се правят половинчати и следователно – нетрайни и нестабилни във времето.

• Формално съставът на кабинета изглежда проатлантически и проевропейски, но финансирането на политиката му зависи от европейски траншове – т.е. силно зависи от позициите на Германия и Франция.

Принципът в тази конфигурация е „разделяй и владей” като подход към Запада.

Наскоро посочих в пост за срещата на върха на НАТО, че основният проблем на Запада не е Китай, не е Русия, не е нестабилният Трети свят, не е... Основният проблем е консолидацията на Запада. Ако я има, всички други останали проблеми, колкото и сложни и големи да са, са решими в обозримо бъдеще.

Факт е, че Германия и Франция има различни виждания от англосаксонския свят за отношението към Кремъл, за настоящето и бъдещето на Балканите, за твърд или мек подход към мафиотизирани държавни управления и т.н.

САМИТЕ МИНИСТРИ

По състава на проектокабинета

Не се лъжете по видимостта – коалиционен е, макар и скрито-покрито!

Попадение е предложението за министър по ромските въпроси, груб пропуск – липсата на министър по екологията, при това в контекста на програмната политика на ЕС за ориентация към зелена енергия и икономика.

1. Основното, ключово министерство в България въобще не е МФ, както е в нормалните държави. Шперцът към неуспеха на каквито и да е реформи или евентуално техен успех у нас се държи от МВР и съответно секретните служби. Информацията е сила, а всички основни масиви, вкл. компромати, са там. Противно на общоприетото становище, МВР контролира и Прокуратурата, и съдебната система. То събира данните за престъпленията, служителите на Темида само им придават вид на обвинение или на присъда. Тези институции – МВР и секретни служби, изцяло и докрай са инструментариум на Задкулисието и единственото работещо решение за тях е да се изградят отново.

Според мен е недопустимо 31 години след прехода за министър на МВР пак да се предлага човек, свързан с бившата Държавна сигурност. 18-годишните тогава днес са почти 50-годишни. Толкова ли не може да се намери професионалст, който не е заченат от тоталитарна утроба? – Надали!

В демократичното му битие Радулов беше кандидат за политиката (2013) като човек на коалиция - тясно свързана с олигарха Христо Ковачки, част от ръководството на НДСВ – политически актив на олигарха Васил Божков и партия, силно зависима от Анкара.

На следващата година (2014) беше ситуиран в политиката като човек на „България без цензура” на Николай Бареков – т.е. на избягалия в Сърбия Цветан Василев - банкер на Корпоративна банка КТБ и на Делян Пеевски. Като щрих ще добавя, че е рода с виден деец на БКП - заместник-завеждащ отдел „Военен” на ЦК на БКП.

Друг щрих е участието му в различни бордове, тясно свързани с починалия мултимилионер Владимир Грашнов, както и в други във военната индустрия (например „Бета” – Червен бряг)

Тази кандидатура е представител на Библиотекарския и Банкя ДС кръгове, толкова тясно свързани с ДПС, Пеевски и ГЕРБ.

2. Неудачна е кандидатурата за финансовото министерство. Финансовият министър в едно правителство е онзи, който трябва да може да казва не само на колегите си, но и на премиера „не!”. Той трябва да е опонента по задължения и роля. Обаче Мария Бойчинова дълги години е работила в „Експат” и е израствала в кариерата там под крилото на шефа си Николай Василев, сега предложен за премиер. Това е зависимост, която може да изиграе лоша шега.

Ще отбележа, че според моите данни Бойчинова е бакалавър и не е завършила LSI (London School of Economics and Political Science), както я представиха, а е била в него по програма за обмен на студенти за срок по-малък от година.

3. Кандидат-премиерът Николай Василев

Безспорно много кадърен, много способен, високоинтелигентен, на „ти” с икономиката и финансите.

За него имам многобройни публикации и няма да ги повтарям.

Само ще отбележа, че притеснителното е, че в „Експат”-ите на Никола Василев излизат скандални имена от началото на прехода като мултимилионера Атанас Тилев, съвместни дейности с „Евробилд”-ове, един от които чрез “Иновейшън Трейд” ЕАД опира до Бисер Лазов – знаменита фигура от одисеята с банкрутиралата Корпоративна банка и дупе и гащи с Пеевски, (респективно ДПС).

Най-притеснителното е, че като вицепремиер и министър Николай Василев беше част от статуквото на Задкулисието в две правителства – това на цар Симен и коалиционното на Сергей Станишев. Освен това той е безспорна кандидатура и на едно от крилата в БСП, за което показател е не само министерстването му в соцкоалицията, но и едно от съдружията му с Моника Йосифова - жената до Сергей Станишев.

Василев е с крайно либерални икономически възгледи и подозирам, че програмната идея за концесионирането на магистралите е негова. И аз считам, че държавата трябва да е с по-малко участие в стопанската дейност, но да концесионираш нови магистрали, а не такива, които ще се строят или вече са амортизирани, е чиста проба афера.

Името му беше обвързано от ГЕРБ със сериозни нарушения по изпълнението на европейската програма „ОПАК” (административен капацитет), за която е отговарял като министър, но така и не се разбра каква е истината. Баща му е бил шеф на военноморското ни разузнаване.

4. Абсолютно неприемлива е кандидатурата на Христо Алексиев за министър на транспорта. По-скоро той би трябвало да е обект на сериозно разследване от прокуратурата, вместо да го предлагат за министър. Този човек дълги години носи отговорност за трагичното състояние на железниците, за огромните афери с жп строителството като виден шеф в националната компания. (основни олигарси по порълцксите за милиарди там са Делян Пеевски, Христо Ковачки, Васил Божков и вече позабравения от зората на прехода Валентин Моллов)

5. Също толкова неприемлива е кандидатурата на Станислава Армутлиева за министър на културата. Първо аз си мисля, че това министерство е напълно излишно и едно звено – отдел в Министерството на образованието може да върши чудесно тази работа. Защото културата е неотделима от образованието и обратното. Това, че си бил продуцент на музикални албуми и с опит от контрол на заплащанията за авторски права е съвсем непълноценно за управление на цяла сфера от обществения живот.

6. Министерството на спорта също е излишна структура. Спортът има две измерения: професионално, където се ръководи от частни и обществени организации и държавата практически няма особена роля освен субсидиране, което се дава от МФ. И масов спорт, условията за който се създават от образователната система, общините и частни структури. Никакво значение няма кой е министърът и каква квалификация има, понеже реална дейност за него няма освен една – да си назначи щат и заедно да гълтат бадева парите на данъкоплатците.

7. Кандидатката за министър на труда и социалната политика е израз на скритото коалиране с ДПС, а пътьом с патриотите и ГЕРБ. Лилия Иванова е била дясна ръка на бившия гербов и патриотарски министър – атакиста Емил Караниколов, ключов фактор като главен секретар в земеделското министерство. То винаги незримо е на ДПС, независимо коя партия или коалиция упражняват властта и затова не загуби кариерата си като главен секретар при ГЕРБ. Макар че е била директор при Николай Василев в битието му на Станишев министър, тя не е негов човек. Тя е, поне според мен, от скритите лимонки на ДПС.

8. Странно е предложението за Любомир Дацов като кандидат за икономически министър. Човекът, който от 1992 г. се занимава с бюджетите на България, а от времето на Иван Костов е основен фактор при съставянето им е далеч по-подходящ като министър на финансите.

9. Кандидатът за външен министър Ради Найденов е от много видно номенклатурно семейство. Внук е на дългогодишен комунистически министър на правосъдието. Професионален дипломат с висока квалификация. Много доверен човек на определени среди у нас и навън, което се вижда от битността му на началник-кабинет на цар Симеон по време на управлението му. Ради Найденов години наред беше и ключова трансмисия в отношенията Бойко Борисов – канцлера Меркел и Германия. Това е основната причина, заради която го предлагат за поста.

10. Пламен Абровски е следващият кандидат за министър, който ме смущава. Въобще не ценя като образование Югозападния университет, известен с ниски изисквания и корупция при изпити и дипломиране. Ще отбележа, че през 2010-2015 той е в Брюксел в Постоянното представителство на България като човекът на Министерството на земеделието – т.е. на скандалния министър Мирослав Найденов (разбирай ДПС). Не е добре приет там по моя информация, а земеделските субсидии са най-голямото по размер перо в безвъзмездната помощ от ЕС за България.

Независимо от високите качества на повечето министри, това правителство е обвързано със Задкулисието, както се вижда от предложенията за ключови позиции в управлението на държавата. То е продукт на договорки зад завесата на публичния спектакъл и по същество е коалиционен кабинет, обединил лица на ДПС, различни крила в БСП, НДСВ и ГЕРБ. Риториката му е евроатлантическа, но политиката му въобще няма да е такава, ако по чудо този проектокабинет се случи.

.**** Карикатурата е по „Тримата глупаци” на Доньо Донев