Калин Донков през 2019 година на представянето на книгата си "Отпечатък от никого" в Пловдив: "В изкуството не е необходимо да си пръв, достатъчно е да си единствен"

Копривщица отново е домакин на традиционните Димчови поетични дни...

Поетичните вечери в Копривщица през август са едни от най-необичайните празници на българската поезия. Началото им се корени някъде през 20-те години на миналия век, когато кръжецът “Живо слово” с рецитали из цялата страна популяризира българското лирично слово. Огромна е ролята на това уникално сдружение за да добие широка известност и да стане любимо на всички Димчовото поетично творчество, почти неизвестно дотогава.

След превръщането на родната къща на Дебелянов в музей през 1958 година, българските поети преоткриват отново тази традиция, която намира естественото си място тук. Организират се национални и различни други конкурси и четения - студентски, ученически, рецитали и дискусии, по повод датите от раждането и смъртта на Димчо и различни юбилейни годишнини. Истинските творци и ценители на поетичното слово веднага усещат вълшебството и романтизма на тази невероятна къща, защото музеят на Димчо Дебелянов е един от най-необикновените български музеи. Той е може би единственият, който възниква и се създава вследствие на всенародната, нестихваща през годините, всеотдайна и спонтанна любов на всички истински българи към поезията и личността на най-нежния, най-изповедния и съкровен български лирик.

Преклонението към живота и творчеството на Димчо, стремежът неговата световна поезия да намери своите верни следовници и продължители са част от основанията от 2004 година да се учреди и Националната литературна награда “Димчо Дебелянов”, която се връчва на празниците. Призът се дава за “Най-ярко продължение на Дебеляновата поетическа линия в литературата ни”, за лирични произведения, които най-талантливо и въздействащо възпроизвеждат в ново време духа на Димчовите стихове.

Тази година празниците се провеждат на 14 и 15 август. На традиционната Дебелянова вечер поети от цяла България почитат творчеството и живота на Димчо, като рецитират свои творби пред хора, изпълнили двора на родната му къща. Там бе представен и филмът „Последният път към дома“.

Лауреат на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2021 г. стана един от най-значимите поети в съвременната българска поезия - Калин Донков. Това е най-високото отличие в съвременната българска поезия и се присъжда за цялостен принос. Носители на наградата досега са Иван Динков, Валери Петров, Недялко Йорданов, Георги Константинов, Ивайло Диманов и др.

Две стихотворения от поета:

ПОЕМА

Любовта ни посочва с тревожни очи.

Любовта ни избира. Любовта ни закриля.

И добавя в прегръдката нервно усилие -

сякаш края така ще отдалечи.

Любовта в непресметнати думи гърми.

За душите ни смешно и мъдро се грижи.

Заковава ни кратко в живота подвижен

и помага да бъдем в тълпата сами.

Любовта под огромен часовник върви.

Боязливо разтяга на ласките срока.

Някой ден остарява - като всичко наоколо.

И тогава извръщаме хладно глави.

А когато избяга в случайно такси,

разпилейте писмата, изгорете портретите.

Оставете във стаята една роза да свети.

Любовта ще се върне - да я угаси...

ПОСЛЕДЕН

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.

По е понятна тъгата - ненужна, но ярка.

Всъщност светът ни, така справедливо измерен,

просто не може на всеки да бъде по мярка.

Нервно живеем - а нервите станаха здрави.

Празнично светим - а празникът пак ни прескача.

Грижата само човек на човека подава

като излъскано в хиляди длани петаче.

Колко наивно закривах от срам синините

и по лицето лекувах тревожните знаци.

мигар са малко онези юнаци, които

носят усмивката, както се носят мустаци!

Нека, когато привърша гнева си безвреден,

като затръшна горчивата своя тетрадка,

най-талантливият вече да не е най-беден,

най-храбрият - да не живее най-кратко.

Най-красивият да е поне веднъж обичан.

Най-нежният да е най-сетне погален.

Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.

Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.

Имам да чакам в този живот неизгледен.

Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:

да се засмея. Но тъй да се смея последен,

че да се чува как повече никой не плаче...