Лошо е да бъдеш марионетка. Тежко е да бъдеш слабо интелигентен. Трудно е да не си даваш сметка що е то поне мъничко достойнство и как да си го съхраниш и да го демонстрираш поне отивайки си. Непоносимо е да не осъзнаваш, че накрая ще станеш за смях.

Виждаме разликата между Цацаров и Гешев.

И двамата бяха слаби главни прокурори. И двамата обслужваха статуквото. И двамата бяха марионетки на ББ. И двамата не съзряха корупцията във високите етажи на властта. И двамата изпълняваха политически поръчки. И двамата укрепиха убеждението в обществото, че у нас има драстичен отказ от правосъдие.

Но разликата е, че Цацаров е много добре образован, има интерес към знанието, чете книги и работи над себе си, а най-главното е много по-интелигентен от Гешев.

Затова намери добър ход. Закъснял, но добър. Добър, но закъснял. Главното е, че го намери. Поне в последния момент си отвори очите за своята безполезност и неспасяемост при оставането на поста.

Гешев няма неговите качества. Той в правно отношение е много по-слабо образован. Той му отстъпва по интелект. Той не иска да разбере, че времето му е изтекло. Той смята, че като се запъне като магаре на мост, та ще се спаси и ще остане на своя пост.

Колко ограничен трябва да си като мисъл и тесно скроен като личност, за да не осъзнаваш всичкото това?

А за нас като общество остава въпросът - какви са тези правила и процедури и какъв е този обществен климат, за да изредим толкова много главни прокурори (Татарчев, Филчев, Велчев, Цацаров, Гешев) и всичките те да се окажат абсолютно безполезни, а всеки следващ - все по-вреден от предходния?