Бойци са нужни на изстрадалата ни майчица. Хора ранявани, събаряни в калта, унищожавани по всякакви начини - физически, финансово, психически, чрез репутация и име....

Хора, падали и ставали въпреки лавината от репресии, медийна помия, омраза.
Хора с дълбоки рани, които никога няма да простят и няма да забравят.
Хора, преживяли собствения си катарзис, преодолели страха и компромиса на комфорта, сигурни в отговора на Хамлетовия въпрос: "Да бъдеш или не".

Само те могат да изринат боклука и да дадат път на знаещите и можещи българи.
Само те, защото първото условие ще бъде почтеност и вярност към България.

Безкомпромисност, превенция, контрол.
Отговорност от всеки без разлика на обществено положение, образование, длъжност.

И грижа - за ценностите, морала, възпитанието в родолюбие.
И криле - за творците, за различните, за нетипичните умове.

Раните зарастват, но остават белези и болка. Те държат паметта будна и съвестта жива. Другото е просто дипломи и предизборни заявки. Красиви, но временни - като блесналите погледи, обещаващи безметежно бъдеще.

Понякога блясъкът е отражение на видения за постове, власт и пари - видения за златно бъдеще. Тяхното.

"Нам нужни са ни храбреци - задават се барутни жътви!"