Според правосъдния министър Крум Зарков страната е напът да влезе в спиралата на тежка конституционна криза, като ключови органи на съдебната власт да бъдат разпуснати заради отказа на парламента да си свърши работата. Той анонсиара и революционната си идея за реформа в антикорупционната комисия, в интервю за "Медиапул", като предлага съдебната власт да получи силен глас в комисията и да работи без постоянен председател.

За мълчанието на главния прокурор Иван Гешев и отслабването на публичната му роля в политическите игри

Предполагам, че Иван Гешев е разбрал, че шумните му медийни изяви не му носят нищо добро. Важно в случая е, че в последната година и половина имаме напредък с това, че вече не е наличен този страх към главния прокурор, с който бяхме свикнали. Обществената настройка се смени. Гражданските протести дадоха резултат. Този резултат беше изразен политически по един начин, но общественият резултат е много по-дълбок. Всички тези неща, които се случиха през последните 18 месеца в това отношение бяха стъпка в правилната посока. Свидетелите сме на нормализация.

От шумен главен прокурор не виждам някаква полза. Честно казано, не ме интересува дали ще е тих или шумен, важното е прокуратурата да бъде ефективна. Забележете докладите на прокуратурата. Осъдителните присъди, когато е внесен обвинителен акт в съда, варират между 97 и 98%. Това е невероятен резултат. Но в същото време имаме засилено чувство за несправедливост в обществото.

Прокуратурата има огромно влияние по линия на монопола върху решението дали някой ще бъде разследван, или не. Поради това ние подехме иниацитива да попитаме Конституционния съд какво може и какво не може да прави главният прокурор. Много зависи от това как ще бъдат определени неговите правомощия. Казано с други думи: Може ли главният прокурор да възлага проверки на когото, когато и за каквото реши? Според мен и според екипа в Министерството на правосъдието, главният прокурор никога не е имал това правомощие. Ако Конституционният съд даде тълкуване и ограничи и тези правомощия, това ще е стъпка напред. Втората стъпка напред ще бъде законопроектът (за съдията, който ще разследва главния прокурор), който моята предшественичка изработи (Надежда Йорданова), а сега очакваме и становището на Венецианската комисия за него. В този проект има нещо много важно, за което аз говоря от много време, което е по-важно от самия механизъм за разследване на главния прокурор. Дава се право за обжалване на прокурорските актове за отказ от образуване на досъдебно производство. Същото се предвижда и за антикорупционната комисия.

Всички тези стъпки ще допринесат за поставяне на прокуратурата в рамките само на съдебната власт, а не на политическата.

За готвените промени в Закона за КПКОНПИ

Запазваме концепцията, че антикорупционната комисия трябва да бъде разследващ орган. Институцията трябва да може да преследва корупцията по високите етажи на властта. Централният въпрос, който ни поставят гражданите и европейските партньори, е: защо няма присъди по високите етажи на властта? Присъди се постигат с разследване, а не с документални проверки. За да има смисъл от разследващите органи, те трябва да са в максимална степен независими от политическата власт. Досега беше предложено ръководството на този орган да бъде избирано от парламента. Това обаче означава ръководнството на комисията да бъде избирано от мнозинството. Това е същото парламентарното мнозинство, което избира и изпълнителната власт. Това не дава достатъчно гаранции за независимостта на ръководството на антикорупционната комисия.
Ще предложим квотен принцип в ръководния състав. Двама души ще бъдат избирани от парламента, за да има възможност и опозиционни партии да вкарат хора. Един от президента, както беше дълго време. Един ще избира Общото събрание на административните съдии и един от Върховния касационен съд. Идеята е да внедрим в този орган хора от съдебната власт. След това трябва да осигурим вътрешен контрол между тези пет души. Вие знаете, че въпросът накрая опира до това кой ще е председателят. Ако той се избира от мнозинството в парламента, жалко за всички тези квоти. Затова ще предложим тези пет човека да се сменят. Мандатът е пет години и всеки един от тях ще бъде председател по една година. Ще се започне с жребий. Това е най-сигурният начин да се осигури вътрешен контрол и да се гарантира независимост на институцията.

За потенциалната конституционна криза и бъдещия парламент

240 души ще бъдат излъчени в следващия парламент от неизвестен засега брой партии. Те ще имат много тежки отговорности по три линии – бюджетно-финансова, политическа и конституционна. Ще говоря за конституционния аспект. Висшият съдебен съвет ще бъде с изтекъл мандат в началото на октомври. Няма избрани членове от парламента, които са 11 души от общо 25. Конституционният съд е с двама съдии по-малко. Съдебният инспекторат е с изтекъл мандат отпреди повече от две години и виси съдебно решение пред Конституционния съд, който може да каже, че не разполагаме с инспекторат. Ние сме на прага на конституционна криза. Ще разполагаме ли след 2 октомври с Висш съдебен съвет, когато изтича мандатът? Изправени сме, казвам го без излишен драматизъм, пред конституционна криза. Вписани в Конституцията органи, харесвани или не, могат да изчезнат. Тук критиката приемам и аз, защото бях народен представител. Ние не успяхме да изпълним конституционното си задължение в Народното събрание.