Демократичната пъстрота стана прикритие за паразити, провокатори и сметкаджии

На теория, плурализмът е хубаво нещо. Разнообразие на мнения, идеологии, организации – направо да си го кажем, това е есенцията на демокрацията. Само дето успешно го компрометирахме – както направихме със самата демокрация в годините на прехода.

Ето, на избори у нас редовно участват по 20-30 партии и коалиции. Няма лошо, нали? Хора с различни възгледи се състезават за доверието на народа-суверен. Като се вгледаме по-внимателно обаче, демократичната пъстрота започва да изглежда като прикритие за политически паразити, провокатори и сметкаджии.

Първо, изборите се превърнаха в

хранилка за няколко десетки партии-дребосъци,

за които вотът е възможност да изсмучат по някой лев от държавната хазна и да изкрънкат малко безплатна реклама по медиите. Лесно се разпознават – първи се регистрират за участие в надпреварата и неизменно остават последни по резултати. Говорим за купища формации, някои от които събират едва по 1000-2000 гласа. А това си е направо изумително, като се вземе предвид, че регистрацията за вота изисква партиите да представят по минимум 2500 подписа на граждани!

Е, как става тази работа? Ами, с помощта на „мъртви души“. В буквалния смисъл – преди всеки избор ЦИК открива стотици починали граждани [1] в представените й за преглед партийни подписки. И на това няма никаква реакция – дори морално заклеймяване! За капак същите тези партии си правят реклама с бюджетни пари [2] по националните и местните медии чрез т.нар. медийни пакети. Въобще да не подхващаме въпроса, че финансирането по тази линия често изтича в джобовете до медии, близки до същите тези партии. Това ли ни е плурализмът? Не, това е безсрамна злоупотреба със закона, който се оказва безсилен срещу партиите-вампири.

После идва друга групичка странни субекти –

реанимираните политически трупове, които изскачат внезапно на избори, макар че отдавна са били погребани и забравени. Като НДСВ – бившата „царска партия“, която навремето докара Симеон Сакскобургготски на власт, а след това, тотално обезкръвена, се стопи като призрак. Също и прословутата коалиция „Левицата“, сборище на бивши соцкадри – Георги Първанов, Румен Петков, Мая Манолова, Татяна Дончева и сума други „бележити“ отцепници от БСП.

Възможността подобни върнали се от политическото забвение духове да достигнат парламента е повече от нищожна. И силите, които ги движат, са наясно с това. Замисълът зад участието им на изборите е да се разпилеят част от гласовете на избирателите, така че едни политически формации да спечелят, а други – да загубят. Така например, „Левицата“ се опитва да обезсили [3] водената от Корнелия Нинова върхушка на „Позитано“ 20, като разцепи столетницата отвътре и евентуално й

отмъкне част от останките от левия електорат 

Това, което ще остане от БСП след изборите на 2 април, ще падне вероятно в ръцете на президента Румен Радев. Той отдавна протяга ръце към партията [4], която навремето го вкара в „Дондуков“ 2. Що се отнася до НДСВ, от средите, близки до бившата „царска“ партия, в последно време изникват хора, които пробват да се пласират тук и там. Забелязахме ги в пропадналите проектокабинети на ГЕРБ-СДС от 2022 г. и на ИТН от 2021 г. Явно в смута, обхванал родната политика, хората, които Сакскобургготски навремето вкара във властта, са решили, че отново им се разкрива пътят към върховете на държавата.

И накрая идват, разбира се,

безбройните имитатори на „Възраждане“,

които надигат глави, окуражени от успеха й, Това са всевъзможни групички от националистическо-русофилския спектър, които искат да се възползват от трусовете, предизвикани от руско-украинската война – антинатовски и антиЕС обединения, претендиращи за „мирно“ разрешаване на конфликта, докато усърдно ратуват за скъсване със съюзниците ни и връщане в лоното на „братска Русия“. Примерно, Николай Малинов, който навремето беше обвинен в шпионаж [5] у нас и получи орден [6] лично от Владимир Путин, а сега русофилската му (както той сам я назовава) партия се явява на изборите заедно с „Атака“ на Волен Сидеров. Тук нещата са особено тревожни, тъй като подобни сили, близки до враждебна на страната ни държава, заплашват не само демокрацията, а и устоите на суверенната българска република.

Партиите у нас много обичат да говорят за изборна реформа – за машини, протоколи, бюлетини. И дума обаче не обелват за промени в партийната система, към която принадлежат. А точно тази система, която изсмуква и без това анемичната ни демокрация, е големият проблем за страната.