От гледна точка на съотношението цени - доходи на германеца му е значително по-лесно за храната, отколкото на българина. Това каза пред БНР Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Той поясни, че в Източна Европа имаме по-голяма инфлация, а българската икономика се отличава с по-ниска ефективност, по-ниска производителност на труда и по-ниска добавена стойност.
При цените Иванов отчита "доста плавен тренд, почти мъртъв". "Много се сви търсенето", категоричен е той.
Запитан дали потребителски бойкот на млечните продукти например би имал ефект върху цените, Владимир Иванов заяви:
"Не би имало ефект. Не е това начинът – да не купуваме. Търговецът ще издържи и 20 дена, но това ще рефлектира моментално в нашите производители на млечни продукти и преработватели. Най-накрая голямата тежест ще отиде в производителите на прясно мляко, ще удари животновъдството, говедовъдството. Този тип крайност няма да доведе до нищо добро."
За картелни и ли други олигополни взаимодействия не може да се говори ангро, смята Иванов. По думите му, "бързите мерки са свързани само с контролни въздействия".
Според Иванов изкореняването на доминантното положение на търговци на пазара е възможно чрез създаването на конкурентни структури с подобна мощ – сдружаване на земеделските производители в най-различни форми.
В Нидерландия 98% от предлагането е концентрирано в земеделските формирования, в Испания пък са създадени магазини, които са изцяло собственост на големи земеделски сдружения, даде примери той.
