Пропускът с Илиян Тодоров е в самата ситуация – когато няма никакво основание той да бъде издирван след оправдателната присъда, е съвсем нормално да пътува свободно. Въпросът е да се види кое е довело до оправдателната присъда.
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria бившият вътрешен министър адв. Емануил Йорданов.
Доколкото чух от стари изявления на съдия Румяна Ченалова става въпрос за заключение на вещи лица, които били променени в по-горните инстанции.
За хора, които разполагат със сериозни финансови средства и имат изградени престъпни навици е лесно да се организира напускане на страната. Когато Тодоров е заловен с фалшиви документи, това означава, че не се е подготвил достатъчно качествено.
Времето за екстрадиция зависи от законодателството на държавата, от работата на правоохранителните ѝ органи и не на последно място – от начина, по който бъде изготвено искането за екстрадиция от българската страна. Едно нескопосано искане е нормално да бъде оставено без уважение.
Проблемът при нас е, че дълги години се забравя каква е целта на мерките за неотклонение – да се отнеме възможността на дееца да извърши ново престъпление и да се укрие от правосъдието. В много от случаите, особено докато съществуваха специализираният съд и прокуратура, мерките за неотклонение се използваха като форма за репресия и като принуда обвиняемият да признае някаква вина. Това уврежда авторитета на системата.
Нашето законодателство дори и сега позволява извършителите на тежки престъпления да получават адекватни наказания. Практиката обаче показва, че много трудно може да се стигне до някакво единно мнение за това кое е адекватното наказание. Имаме всички текстове както в другите страни, въпросът е как ги прилагаме.
Има двойни стандартни, некачествена работа, лоша организация – все неща, с които трябва да се справяме.
