Конфискацията е отнемане на имущество, придобито чрез ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и което трябва да е установено с ВЛЯЗЛА В СИЛА ПРИСЪДА. Така е според Рамкови решения 2003 и 2005 и Директива 2014/42, обяснява съдия Румяна Ченалова.

Като страна-членка на ЕС България трябваше още преди няколко години да транспонира европейските правни норми, включително и правилото, че предмет на конфискация е имущество, придобито по престъпен начин, което не се предполага, а се приема за установено след приключване на наказателно производство с влязла в сила присъда. Гениалният български законотворец обаче създаде някаква нова форма, при която предмет на конфискация е НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, възмущава се юристът.

Разбира се, сътвори и невероятна дефиниция: незаконно придобито е имуществото, когато не е установен законен източник за придобиването му. Например, купуваш си кола с пари, дарени от родителите ти. Не успяваш да докажеш дарението. Останалите ти доходи, намалени с разходите, не позволяват да си купиш тази кола. Прокуратурата, разбира се, е образувала досъдебно производство, защото това е условие по българския закон, за да се пристъпи към конфискация, допълва Ченалова.

Така, според българският законотворец, без да има влязла в сила присъда, може да се отнеме имущество, което дори не е нужно да е придобито чрез престъпление. Достатъчно е да бъде повдигнато обвинение, дори после досъдебното производство да бъде прекратено!, разяснява процедурата съдийката.

С Тълкувателното решение върховните съдии се произнесоха, че така не може Когато е прекратено досъдебното производство не може да ЗАПОЧНЕ производство по конфискация. 
Това не решава въпроса дали е законосъобразна конфискацията, когато впоследствие лицето бъде оправдано или производството прекратено.Този въпрос касае съответствието на българскиия закон с европейските норми и който е зададен от български съдии по две висящи производства пред съда в Люксембург. По тези случаи също имаше гневна реакция на П.Георгиев (председател на КПКОНПИ) и яростна атака в Пеевските медии, категорична е Румяна Ченалова.

Шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев, жалвайки се от тълкователно решение на гражданската колегия във ВКС, призна, че по над 300 дела, за стотици милиони, реално няма доказателства, че е нелице незаконно придобито имущество.

Според изследване на социолозите от АФИС [1] за корупцията у нас, 66% от българите заявяват, че нямат доверие на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Новият орган, заедно със специализираната прокуратура и съд, посегнаха на представата за недосегаемост на олигарси или натоварени с власт лица. Въпреки това, само 17% отговарят положително на въпроса, дали имат доверие на Комисията.