"Всеки, който дойде на власт, се възползва от механизмите на нашата високо централизирана държава, създадена като такава, за да обслужва тоталитарни форми на управление. Нищо не е мръднало."
Това мнение изрази пред БНР проф. д-р Надя Миронова, ръководител катедра "Управление" в УНСС, професор по мениджмънт и бизнес комуникации, експерт по комуникации и управление на хора.
"Когато партиите са в опозиция или се борят за властта, те много искат да счупят тази каца с меда и отнякъде да потече малко повече и към тях, пък даже и към хората често са искрени, когато го искат. Когато обаче получат възможността реално и легитимно да си отворят капака на кацата с меда и да си гребат вътре, колкото искат, вече проблемът става колко е дълга лъжицата и колко е голяма и никой не се сеща", заяви тя в предаването "Преди всички".
По думите ѝ кметовете са принудени да се молят за всеки лев, изпадат в зависимост и понякога участват "в предрешени процедури за различни проекти".
"Проблемът е, че всички ресурси, всички блага на държавата се разпределят от двайсетина човека при тази форма, в която е структурирана нашата държава."
До общините парите стигат по доста сложен, много често непрозрачен начин, в зависимост от това кой какво лоби има, коментира Миронова. Така се получава и неравномерното развитие на регионите, което води до бедност, подчерта тя.
Децентрализацията е задължителна, за да се приближат властта и парите към хората, категорична е проф. Надя Миронова.
"В тази ситуация всичко опира до доброто желание, морала, етичните стандарти на този или онзи човек в ролята му на министър или на човек, който взема решения. Не е системно регламентирано действие, чрез което държавата и хората се водят към благополучие."
Най-доброто управление е това, което зависи от шарени общински съвети, смята проф. Миронова. Така според нея постигането на договорки извън интереса на гражданите е доста по-трудно, отколкото когато има монолитни групи.
"Тези шарени парламенти са много добър филтър на интересите на хората по места."
