Ключово е от норми и стратегии да преминем към прилагане на антикорупционните практики и вярвам, че ако в този труден политически контекст имаме още политическо време, в следващите месеци ще направим именно това, заяви министърът на правосъдието Атанас Славов в словото си при откриването на конференцията „Европейски перспективи за борба с корупцията и прането на пари: Приложими ли са добрите практики от Скандинавия в България?“ той допълни, че правните норми не са достатъчни, а са само една рамка, съобщиха от Министерството на правосъдието.
„Целта, която сме си поставили е да има осъдителни присъди, да има повече разследвания, да не допускаме хора, които осъществяват своите функции в публичния или гражданския сектор, да са заплашвани заради това, което правят“, каза Славов.
Събитието е организирано съвместно от посолствата на Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ).
Министър Славов припомни, че в изминалите осем месеца бяха извършени съществени реформи в конституцията, които да подкрепят независимостта на съдебната власт, да въведат отчетност на прокуратурата и да случат реформите в Закона за съдебната власт.
„Беше приет изцяло нов закон за антикорупционната комисия, която за първи път ще има разследващи функции, като възможност наистина да се борим с корупцията на най-високите нива във властта. Предстоят промени в Наказателния кодекс, бяха извършени промени в Закона срещу изпирането на пари. Опитваме се да превърнем в правни норми конкретните препоръки, които сме получили от Венецианската комисия и от докладите за върховенство на правото на ЕК, MONEYVAL и GRECO.“
Според директора на АКФ Бойко Станкушев нуждата от промяна в България е очевидна и наболяла. „Вместо темата да се политизира, е важно в обществото ни да има конструктивна дискусия за факторите, които могат да направят борбата с корупцията много по-ефективна“, каза Станкушев.
По думите на правния съветник от АКФ Андрей Янкулов основният проблем в последните години е, че в България е направен опит да се привнесе европейската практика за изграждането на антикорупционната рамка, чрез правила за работата на институциите, но не е пренесено съдържанието, с което е изпълнена тази рамка. „Това доведе до факта, че специализираният съд и прокуратура, и антикорупционната комисия, не получиха реален мандат да запълнят тази рамка с истинско съдържание.“
Сред лекторите в събитието бяха старшият прокурор и завеждащ отдел „Антикорупция“ към прокуратурата на Кралство Швеция Мартин Бресман, прокурорът от офиса на Главния прокурор на Финландия Мари Матила, старшият консултант в GRECO Давид Долидзе, европейският делегиран прокурор от България Виктор Тарчев и др.
