Карина Караиванова, при която фалира "Олимпик", доволна напуска поста си 3 години преди изтичане на мандата
От 1.3.2019 година председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова се присъединява към екипа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Караиванова е номинирана от Министерски съвет за представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР. По тази причина Карина Караиванова депозира пред Народното събрание оставката си като председател на Комисията за финансов надзор (КФН), която влиза в сила от началото на месец март 2019 г, съобщава сайта на КФН.
Кариерата на Караиванова започва като експерт в Министерство на финансите, като достига до позицията заместник-министър, която заема в два кабинета. Беше избрана за председател на КФН през 2016 г. по предложение на Министерския съвет.
В рамките на нейното управление се случи фалита на „Олимпик“ и стотици хиляди хора останаха без задължителната полица „Гражданска отговорност“. КФН понесе критики, че е проспала случая и е трябвало много по-рано да знае какво се случва в дружеството и да предупреди хората. В крайна сметка заради скандала оставка подаде дългогодишния член на КФН Ралица Агайн, чийто ресор бе „Застрахователен надзор“. В мандата на Караиванова започнаха да избиват проблемите със „Зелена карта“, като много експерти прогнозираха, че заради замитани и нерешавани проблеми в един момент в сектора може да се появи дупка от 1 млрд. лв., която може да доведе до фалити и допълнително поскъпване на застрахователните полици в България. През миналата година България бе подложена на мониторинг от страна на Съвета на бюрата „Зелена карта“ и бе поискана банкова гаранция от 4 млн. евро в тяхна полза заради проблеми с български застрахователи. Това доведе до повишаване на цената на задължителната „Гражданска отговорност“, припомня сайта Еconomic.
Част от реформата, която проведе Карина Караиванова в своя мандат включва и повишаване на надзорните такси, плащани от поднадзорните лица. Целта беше КФН да започне да се издържа самостоятелно, без да зависи от бюджета. Част от реформата бе и повишаване на заплатите на служителите в КФН, като Караиванова можеше да се похвали с месечно възнаграждение от над 13 хил. лв.
Пред журналисти днес председателят на КФН изтъкна някои свои успехи начело на регулатора. „През този период бе извършена за първи път от създаването на КФН реформа по отношение подобряване на надзора на небанковия финансов сектор, която установи процедури, включващи риск базиран надзор; начина на финансирането на дейността на КФН“, каза Караиванова.
Сред тях са определяне на отговорностите на председател, заместник-председатели и член на комисията. „По този начин се гарантира европейския облик на небанковия финансов регулатор и го превръща в модерна и прозрачна институция. Тази реформа беше осъществена след споразумение с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) като резултат на преглед и препоръки от Международния валутен фонд и Световната банка и е наблюдавана от Европейската комисия. Промяната в начина на функциониране на КФН е условие за допускането на България в механизма ERM II“, каза Караиванова.
Тя напомни, че в рамките на нейния мандат бе одобрен Закона за КФН, чиито основни промени са свързани с европейските правни норми, касаещи нефинансовия пазар и регулациите му. С промените в пленарна зала в Закона се прие философията за колективен ръководен орган като метод за ефективно и прозрачно управление на регулатора.
„Една от точките в моята концепция бе да създам условия за изграждане и развиване на професионален и експертен екип на КФН. Мисля, че за времето в което председателствах комисията успях да поставя силно начало в тази посока. По-добрата финансова мотивация както на ръководния, така и на експертния състав на КФН беше категорична препоръка на МВФ и Световната банка и беше част от Плана за действие, наблюдаван от Европейската комисия. Както обещах в своята концепция беше променен стила на работа на КФН и беше приложена политика на абсолютна равнопоставеност по отношение на поднадзорните лица. Това, което изисквахме от бизнеса беше едно-единствено нещо – спазване на законите и изпълняване на финансовите изисквания. Така бизнесът, който уважава законите и се държи европейски, се чувстваше стимулиран“, заяви Караиванова.
