Регулациите и бюрокрацията се множат, а така хазната едва ли ще се напълни
Министерство на финансите отчаяно се опитва да свие дупката в хазната, която още през март достигна 2 млрд. лв. при заложени в края на годината 6.4 млрд. Почти всяка седмица атакува с новини за нови мерки за затягане на данъчния и митническия контрол и повсеместни проверки на различни сектори.
За да върже бюджета с рекордно раздутите разходи тази година, новата власт гласува свръхамбициозен ръст на приходите от данъци и осигуровки - с 25%, които масово експертите смятат, че няма как да бъдат събрани. Най-спорно е дали в хазната ще влязат заложените с 33% повече от миналата година постъпления от ДДС - основен приходоизточник за бюджета. Анализатори, включително и от Фискалния съвет, смятат, че под въпрос са между 4 и 6 млрд. лв. ДДС-приходи.
Финансовия министър Теменужка Петкова хвърли "вината" за "розовите" прогнози върху шефовете на двете приходни агенции - НАП и "Митници". Двамата директори уверили министъра, че със затягане на данъчния и митническия контрол държавата ще извади на светло и ще обложи голяма част от укриваните доходи и обороти. Според Петкова сивият сектор у нас е 30% и е един от най-високите в ЕС. Възможно ли е обаче за няколко месеца да се затворят толкова много пробойни? Затягайки данъчната примка, властта рискува да удуши данъкоплатеца. Защото повсеместното налагане на прекалени данъчни рестрикции и тежки бюрократични формалности за отчетност на фирмите може да има негативен ефект за фиска. Особено ако под ударите попаднат основно изрядните фирми, а нарушителите продължат необезпокоявано да укриват доходи и обороти.
НАП като Биг брадър
Една от мерките, които предизвикаха силно брожение в последните седмици, е разширяването на списъка със стоки с висок фискален риск. Вече не само храни и горива ще бъдат следени 24/7, но и търговията със строителни материали, нови и употребявани коли и части за тях, както и торове за селското стопанство. Попадането в този списък означава, че движението на всеки товар с въпросните стоки предварително трябва да се обявява пред НАП - откъде идва, накъде отива, какви количества и на каква стойност, кой е получателят и кой изпращачът, кога пристига и разтоварва.
Декларирането става по електронен път, но производители и търговци на храни, които от една година се борят с новата система на предварително деклариране пред НАП, казват, че хамалогията е голяма, особено когато става дума за десетки курсове на ден. Работата по попълването на електронните формуляри е обемна и сложна, налага наемането на допълнителен персонал, при това квалифициран, на който фирмата да може да повери електронния си подпис. Работи се на смени дори през нощта и в почивни дни, защото много от експедициите на продукция се случват именно тогава. Отделно генерирането на специалния код от НАП, без който камионът не може да потегли, често се бави и може сериозно да обърка плановете на предприемачите.
Новите сектори, които влизат в категорията рискови, с право недоволстват, че имат само един месец да се подготвят за новия режим на проследяване на товарите, който стартира от 1 май. Това бързане също говори за притесненията на правителството дали приходните агенции ще напълнят хазната. Изненадани, засегнатите браншове вече предупредиха, че практически нямат време да пренасочат или назначат нови хора с необходимата компетентност, а по-големите фирми - да настроят софтуерите си. Притеснението идва и от солените глоби, ако товар бъде хванат без издаден номер от НАП - до 40% от стойността му.
Проблемът е, че тези, които искат да шиканират, намират вратички, а регулацията остава за най-съвестните, посочват производители на храни, които също са в списъка с рисковите стоки. Те дават за пример как от една година все по-масов става превозът на плодове и зеленчуци в страната с малки камиончета до 3.5 т, защото за тях няма задължение за предварително деклариране пред НАП.
24-часово наблюдение на акцизни складове
Акцизните стоки също са на прицел. Тези дни бе обявен безсрочен 24-часов мониторинг на данъчни складове и обекти за търговия на едро с акцизни стоки в 12 града. За целта са ангажирани 500 служители на четири ведомства - НАП, Агенция "Митници", МВР и ДАНС да наблюдават всяко движение на горива, цигари, алкохол и дали количествата в складовете отговарят на описаното по документи. В търговските обекти се засилват проверките на касовите наличности и съпоставянето им с маркираните суми на фискалните устройства.
Преди десетина години в складовете с горива и бензиностанциите бе въведено денонощно видеонаблюдение и специални измервателни уреди, но явно това не е било достатъчно за елиминиране на данъчните измами.
Нов стандарт за счетоводна отчетност
В следващите години административната тежест ще расте - поетапно ще се въведе нов начин на счетоводно отчитане, който ще създаде още по-големи проблеми, особено на по-малките фирми.
Фирмите ще трябва всеки месец до 14-то число да декларират пред НАП в нов формат на практика цялото си счетоводство. В стандартния одитен файл ще се подават данни за счетоводни сметки, движения и салда по тях, за всички счетоводни операции в хронологичен ред, начислените данъци, информация от документите за покупки и продажби, данни за клиенти и доставчици, за плащанията и начина на плащане. Освен това фирмите трябва всеки месец да описват дълготрайните активи - наличности, движения и начислени счетоводни и данъчни амортизации, както и какви материални запаси имат.
За големите компании със специални счетоводни отдели и ИТ екипи за настройка на софтуерите, новият счетоводен стандарт няма да е голям проблем. Счетоводните къщи обаче отсега предупреждават, че услугата им ще поскъпне, защото ще се наложи да наемат нови служители заради нарасналата в пъти работа по набиране и подаване на данни в НАП. И отново най-потърпевши ще бъдат малките фирми, които ползват услугите на външни счетоводители.
"НАП иска да получава повече информация и отчетност от фирмите, но не се интересува как ще се случи това. Трябваше първо да създадат предпоставки за по-лесно преминаване към новия счетоводен стандарт, като например въведат единен формат за електронно фактуриране или единен електронен формат на банковите платежни нареждания", коментира собственик на счетоводна къща. Той посочва, че заради липсата на подобни електрони формати ще се наложи ръчно набиране на всяка фактура ред по ред, както и на платежните нареждания, а това изключително много ще забави и оскъпи счетоводните услуги.
Контрол на цените
"Непрекъснато ни измислят нови задължения, които вдигат разходите ни, и накрая ние ги калкулираме в цената на крайния продукт", казват от Сдружение "Храни и напитки".
Абсурдното е, че новият закон за агрохранителната верига, който в момента се подготвя в земеделското министерство и цели да ограничи цените на храните, също въвежда тежка бюрокрация за производители, доставчици и търговци. "Предвижда се всеки месец да даваме един куп сведения за цените на артикулите", недоволстват представители от засегнатите браншове.
От изявления на земеделския министър Георги Тахов стана ясно, че ще има различни тавани на надценките по веригата - един за фермерите, отделен за изкупвачите, трети и четвърти за преработватели и търговци.
Как и кой на практика е в състояние да следи всички участници по веригата, не е ясно. Хиляди фирми ще заливат държавни агенции със справки, от което едва ли ще има положителен ефект. Икономическата логика показва, че при такова силово административно регулиране на продажбите неизбежно се стига до дефицити, вдигане на цени и замяна на висококачествени продукти с по-нискокачествени.
Накрая от толкова много контрол правителството съвсем ще изпусне финансите на държавата. Защото прекомерният административен натиск винаги е отблъсквал данъкоплатците и усилвал желанието за заобикаляне на регулациитe.
