Как дребна сума от 1500 лева израсна в дялово участие за милиони – и как парламентът се провали да потърси отговорност
Автор: Николай Панков
Историята започва не с първа копка, а с първи договор. На 1 декември 2005 г. Пламен Димитров Митев подписва с „ПИ ЕНД ОУ РИЙЛ ЕСТЕЙТ“ ООД заем, който ще се превърне в ключовия инструмент на цялата последвала схема. Оттам нататък идват анексите — десетки на брой, между 2009 и 2024 г., всеки с дребни суми, които в съвкупност натрупват милиони. Нищо гръмко, нищо внезапно, а един бавен, премерен марш, при който малките корекции се оказват оркестрация към голямото узаконяване.
През февруари 2017 г. банково извлечение от „Алианц“ показва превод от 250 000 лева. На хартия — реален паричен трансфер. В контекста — само един акорд от симфонията на прехвърлянията. Същата година се подписва споразумение за „уреждане на вземанията“ между фирмите и Митев. Тук вече става ясно: схемата е планирана за дълго.
През януари 2023 г. на сцената излиза „ТЕРА ПЕТ 08“ ЕООД, представлявано от Ралица Терзиева. С парична вноска от 1500 лв. дружеството влиза в капитала на „ПИ ЕНД ОУ РИЙЛ ЕСТЕЙТ“. Петнадесет стотачки — входната такса за дял, който впоследствие ще се превърне в 30% участие. Как? Със същите анекси и с експертни оценки, които през 2024 г. остойностяват непарични вноски на стойност 1 385 365,61 лв.
Документите показват как всяко малко движение — било то 20 000, 25 000 или 30 000 лв. в анексите — е натрупвано, консервирано и по-късно трансформирано в капитал. Банковите преводи доказват частична реалност, а експертните оценки легализират останалото. Всичко е оформено с подписи, печати и протоколи от общи събрания. И когато книгите говорят, институциите мълчат.
Давността като чадър
Ключовата брънка в измамата не е само в цифрите, а във времето. Основният договор от 2005 г. вече е защитен от абсолютната давност — изтекли са 20 години. Дори и да е бил фиктивен, наказателна отговорност няма. Анексите от 2017 г. ще „изгорят“ към 2029 г. Междувременно свежите вписвания от 2023–2024 г. изглеждат напълно законни — защото формално са. Законът за търговските дружества позволява непарични вноски при наличие на експертна оценка. Тук ги има. Подписани, внесени, приети.
Истинската „гениалност“ на схемата е в това, че тя проточва времето, докато давността погълне най-рисковите действия. Така, когато дойде ред за капитализация, вече няма кой да отвори „кутията на Пандора“ назад.
Хотелът „Хаяши“ не е просто анатомия на една измама с непарични вноски, а цялостна демонстрация на това как банково-застрахователен монопол може да узакони фикцията и да я превърне в капиталова реалност. Историята започва с малки суми, дребни анекси и експертни оценки, които години наред натрупват бумажна стойност. Така от 1500 лева символична вноска израства дялово участие за милиони. Но зад фасадата на този процес стои по-дълбокият контекст – теренът, върху който се развива проектът, е придобит от застрахователното дружество „Алианц“, а финансирането за строежа и последващите трансакции идва от кредити, отпуснати от банка „Алианц“.
Това означава, че в случая няма класически инвеститор, който носи реален риск и влага собствени средства. Налице е затворен кръг: застрахователят осигурява терена, банката кредитира проекта, а дружеството инвеститор повишава капитала си не чрез реални парични постъпления, а чрез непарични вноски, узаконени от експертни оценки и поредица анекси. Съставени са всички необходими документи – договори, протоколи, оценки, печати – но зад тях липсва реална капиталова наличност. Получава се ситуация, в която регистърът признава съществуването на капитал, който фактически никога не е бил внесен.
Юридически тази конструкция изглежда изрядна. Търговският закон допуска непарични вноски при наличие на експертна оценка. Банката е отпуснала кредит, застрахователят е прехвърлил терена, а дружеството е вписало увеличението на капитала. Но икономически и морално това е схема, която обезсмисля понятието за „капиталова адекватност“. Вместо свеж ресурс в предприятието постъпва завишена стойност на активи, докато реалните пари са ограничени до няколко банкови превода, прикрити в симфонията на анексите.
Тук се проявява и още една уязвимост на системата – концентрацията на контрол в рамките на една корпоративна група. Когато застраховател и банка със същата марка са едновременно продавач на терена и кредитор на проекта, възниква конфликт на интереси, който по принцип следва да бъде обект на засилен регулаторен надзор. Комисията за финансов надзор и БНБ би трябвало да следят именно за такива конструкции, при които едно и също корпоративно тяло играе ролята и на финансиращ, и на обезпечаващ, и на легитимиращ участник. В случая контролът липсва или е формален, а резултатът е поредна фиктивна капитализация, която на хартия изглежда безупречна.
Именно тази двойна схема – от една страна измама с непарични вноски, а от друга страна затворената система на застраховател и банка „Алианц“ – придава на „Хотелът Хаяши“ значение далеч над обикновен казус. Това е емблема на начина, по който в България капиталът може да бъде „създаден“ без да съществува, законността може да бъде спазена без морал, а институциите могат да присъстват в процеса само като свидетели, които мълчат.
Хотелът вече е бил построен, когато в счетоводните книги на дружеството се появява заемът от осем милиона лева, отпуснат от банка „Алианц“. Самата хронология буди съмнение – ако хотелът е наличен като завършена и скъпоструваща инвестиция, то възниква въпросът с какви пари и от чии вложения е реализирано строителството. Дружеството инвеститор не е разполагало с реална капиталова наличност, а увеличеният му капитал е бил само формално отразен чрез непарични вноски и експертни оценки. Единственият източник на ликвидност, който може да се установи, е именно кредитът от банката. Това поражда логичния извод, че реалните пари, финансирали придобиването и узаконяването на инвестицията, идват от заем, отпуснат от институция със същата корпоративна обвързаност като застрахователя, от когото е закупен теренът.
Този модел поставя правен въпрос за възможно пране на пари. Според Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), както и според Директива (ЕС) 2015/849 (Четвърта директива срещу изпирането на пари), „пране на пари“ е всяко действие, с което се прикрива незаконният произход на средства или се превръщат, прехвърлят или използват активи, за да се създаде привидност, че произхождат от законна дейност. Класическите елементи са: наличие на престъпен или недеклариран първоизточник на средства; извършване на операции по пласиране, наслояване и интеграция, чрез които тези средства се смесват с легалната икономика; създаване на документална и правна „обвивка“, която да прикрие реалния произход.
В случая с „Хотелът Хаяши“ подозрителният момент е, че строителството изглежда финансирано още преди кредита да е усвоен. Това поражда два възможни сценария: или има друг източник на средства, който е бил прикрит и впоследствие „легализиран“ чрез кредита, или пък кредитът служи като документално оправдание за вече вложени пари с неясен произход. И в двата случая се засяга хипотезата на чл. 253 от Наказателния кодекс, който криминализира действията по прикриване или преобразуване на имущество, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление.
Важно е да се отбележи, че пране на пари не е просто движение на средства – то е свързано с целта да се създаде илюзия за законност. Когато капиталът на едно дружество се увеличава „на книга“ чрез непарични вноски, когато единствените реални пари са заем от банка със същия корпоративен гръб, а готовата инвестиция се появява без видим първоначален източник, тогава възникват класически признаци на схема за легализиране на неясни средства. Именно затова международните и национални норми изискват от банките, застрахователите и нотариусите да докладват подобни подозрителни операции.
Парламентът – съучастник по мълчание
Декларацията на парламентарната група „Величие“ разказва другата половина на историята — за провала на политическите институции. Документите били публични, регистрите — достъпни, червените флагове — очевидни. Но Народното събрание отхвърля предложението за временна комисия за разследване на случая „Хаяши“. С 55 гласа „за“, 83 „против“ и 26 „въздържал се“ парламентът предпочете да саботира собствената си роля.
Това не е дребно пропускане; това е системна слабост. Вместо да изиска пълни банкови извлечения, нотариални актове, експертни доклади, народното представителство вдигна рамене. Вчерашните опозиционери, които претендират за морал, се оказаха удобни отсъстващи, когато беше нужен гласът им в залата.
Схема с печати и без последствия
Ето как се ражда „хотелът на властта“. Не с инвестиции на светло, а със символични 1500 лв., многобройни анекси, експертни оценки за милиони и една институционална безотговорност. В крайна сметка гражданите виждат в регистъра напълно легално дялово участие. А зад него стои една добре планирана измама, чийто най-стар пласт вече е защитен от давността.
Заключение
Законът е спазен, моралът — погребан. Печати, подписи и експертни становища се оказаха достатъчни, за да се превърне една дребна сума в златна мина. Парламентът, вместо да влезе в ролята си на надзорник, избра да стои на тъмно и да си свири със сянката.
Ако Марк Твен беше наш съвременник, вероятно би написал: В България едни хора вкарват милиони в хотели с 1500 лева, а други — цели парламентарни групи — успяват да изкарат милион оправдания без нито един аргумент. И всички го наричат законност. Аз бих го нарекъл просто цирк с вход свободен, но с изход — само за избрани.
