Ние сме част от Европейския съюз, но само толкова, доколкото сме „чиновнически“ член, казва дипломатът. Тук – властта живее на гърба на народа
В обстановка на нестабилна международна среда, икономическо и вътрешнополитическо напрежение въпросът за ролята на България в европейските и геополитическите процеси става все по-актуален. Може ли България да се ориентира към по-независима и балансирана политика, подобно на някои държави в Централна Европа? Накъде върви и ще има ли дипломатическо решение войната Русия – Украйна? Пред ФАКТИ говори дипломатът от кариерата Огнян Гърков.
– Г-н Гърков, САЩ заемат водеща роля в преговорите между Русия и Украйна, но ЕС сякаш стои на втора линия. А България е част от ЕС. Как гледате на нашата позиция?
– Ние сме част от Европейския съюз, но само толкова, доколкото сме „чиновнически“ член. И това е така, тъй като не сме приети, както всички други страни членки – с референдум. Ние сме единствената държава членка, която е влязла в ЕС без референдум.
– Принципно темата за референдумите у нас е много дискусионна, но все пак имаше политическо решение, а хората се чувстват като част от ЕС?
– Влязохме законосъобразно – да, но доколкото законите в нашата държава се приемат от едно малцинство, избирано с 27–30%. Но на практика, от морална гледна точка, можем да си позволим малко по-свободно поведение – в интерес на населението. Основната цел на една външна политика е да осигури на вътрешната политика максимално благоприятни условия за жизнения стандарт на своите граждани – доколкото се може на повече от тях.
А в случая с конфликта Украйна – Русия – ЕС ние не можем да бъдем фактор. Трябва да изхождаме от ролята на България. Нито сме военен фактор, нито икономически можем да въздействаме като САЩ, Европа, Украйна, Русия. Трябва да гледаме къде да се вместим в този конфликт с минимум щети. Можем да почерпим от опита на други страни – Унгария, Словакия, Полша; сега има нов цикъл на поведение и в Австрия. Да подходим по-реалистично, вместо да изпълняваме „директиви“.
– А смятате ли, че у нас има такива политици, които могат категорично да заявят позиция, която да не е точно тази, която се иска от Европейския съюз?
– Там е работата – проблемът на България в момента е, че се ръководим от неефективна, слабо полезна за народа и самовлюбена представителна демокрация. Казах вече, че тези представители се избират от 20–30% от правоимащите.
Крайно време е да преминем към пряка демокрация.
Пряката демокрация е чрез референдуми, плебисцити и т.н. Самото ни влизане в ЕС е морално нелегитимно. Законово – да, според законите, които си ги гласува малцинството „управляващи + сглобки“. Но е крайно време да се промени Законът за референдумите. Нужни са две-три изменения в компетентния по темата закон „За прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“, обн. ДВ бр. 44 от 12 юни 2009 г.
Докато това не се случи, трябва да се придържаме към по-миролюбива политика, ако трябва – и неутралитет.
– Европа има едно мнение, САЩ – друго… САЩ са готови да доставят оръжие, но искат ЕС да го плаща. И така докъде?
– ЕС и САЩ са фактори. Но ние трябва да изхождаме от нашите интереси – да бъдем минимално въвлечени в този конфликт.
– Нашият интерес е ясен – на прага сме на еврото, за да станем още повече част от ЕС?
– Отдавна поддържам позиция против преждевременното приемане на еврото. Аз съм преживял какво означава да се влезе в еврозоната. Бях в Словакия през 2006–2010 г. Мандатът ми беше от 30 май 2006 до 30 юни 2010 г. А Словакия влезе в еврото на 1 януари 2009 г. Бях свидетел от началото до края. Приелият го по време на първия си премиерски мандат Роберт Фицо тогава от неопитност и дързост за партийна и национална самоизява при сегашния международен хаос едва ли би се осмелил.
Еврото беше въведено, за да понижи стойността на продукцията на големите държави и да увеличат износа си на крайна продукция – Германия, Франция, Нидерландия. Вторият мотив беше противопоставяне на долара.
Но Словакия, когато въведе еврото, произвеждаше три марки автомобили – Volkswagen, KIA и Peugeot. И въпреки това на конференцията „1 година с евро“ (14.12.2010 г.) като основно постижение бе отчетена политическата гордост.
А ние какво изнасяме? Поддоставчици сме на части. Не произвеждаме крайна продукция за износ. IT секторът ни беше ударен с 34% през 2023 г.
Според IT-специалиста Драгомир Чолаков анализите по критерии на ООН, ОССЕ и открития сайт на ЦРУ показват, че по жизнен стандарт България се е придвижила от 26-то място през 1988–1989 г. на 89-то през 2019–2020 г.; по качество на здравеопазването – от 6-то на 82-ро; по образование – от 2-ро на 78-мо; по технологии – от 3-то на 116-то. Свободата на словото е паднала от 68-мо на 70-то място. Еврото за нас в този момент няма смисъл. Преживял съм го в Словакия.
Нямаме записана в документ дата, на която сме длъжни да влезем.
Да, в ERM II сме, но не сме готови. Чехия, Унгария, Полша – страни с по-добра икономика – не искат да влизат. И Румъния също осъзна това. Пропагандата у нас, че който е против еврото, е „русофил“ или „путинофил“, е нелепа.
– Защо казвате, че не трябва да вземаме страна в конфликта Русия – Украйна, след като сме в ЕС?
– Защото имаме да решаваме много сериозни вътрешни проблеми. Най-големият е демографският спад. А от гледна точка на сигурността – руските ядрени ракети са на 300–500 км от нас, а Вашингтон е на 10 000 км. Историята показва, че империите винаги се договарят помежду си, като противопоставят по-малките държави. „Съюзници“ ги наричат, когато са послушни; когато проявят характер – стават диктатури, терористи и т.н.
Откъде ще дойдат българи, за да имаме стабилна държава?
Чрез завръщане на емигранти, чрез хора с български корени в съседни страни, Молдова, Украйна. Но трябва силни служби, които да преценяват кой ще бъде лоялен и ще учи езика.
Поляците и унгарците имат стратегия. Нашите – не.
– Да се върнем на конфликта в Украйна. Как виждате развитието му?
– Много малко знаем какво точно става. Дезинформацията е огромна – двустранна, тристранна, плюс Вашингтон. Не ми се вярва скоро да приключи. Единственото реалистично – временно примирие.
Братоубийство е. И едните, и другите са славяни. Най-нормалната позиция е като на Орбан, Фицо, някои австрийски политици – по-неутрална.
– НАТО се консолидира покрай конфликта, но САЩ искат увеличаване на военните бюджети…
– Влязохме в НАТО през 2004 г., но без референдум. В ЕС – 2007 г. Законът за референдумите бе приет чак през 2009 г.
Другите страни направиха референдуми. Дания влезе с условия. Швеция – с референдум – запази кроната.
Хърватия влезе в еврозоната и инфлацията скочи. Младежта масово емигрира.
Да влезем в еврото сега е национално престъпление, по-меко казано – политическа безотговорност.
Бюджетът е нестабилен, дефицитите – големи. Имаме фасадна демокрация. С две-три изменения в закона за референдумите ще имаме пряка демокрация. Швейцария е пример. Там народът участва във властта. Тук – властта живее на гърба на народа.
