На първо четене парламентът прие в сряда дълго дискутирания нов закон за водоснабдяването и канализацията, който предвижда промяна в ценообразуването и въвеждането на такса "водомер", каквато се предлага от години
Въпросният законопроект се влачи от 2020 г. и срещу него имаше редица възражения. След поредица от корекции и обществени обсъждания се стигна до сегашния вариант.
Ако текстовете му бъдат приети окончателно, ще се въведе двукомпонентна структура на цените на водата. Едната компонента е цена за достъп до услугите по видове – т.нар. такса водомер, втората е цена на услугите по видове – пречистване на водата на входа на тръбопровода, доставка и отвеждане и пречистване на изхода на канализационната система.
Комисията за енергийно и водно регулиране ще продължи да определя цените на водата, но това ще стане след повторно внасяне от ВиК дружествата на петгодишни бизнес планове, съобразени с новия начин на тарифиране. Регулаторът също така ще продължи да определя социална поносимост на цената на ВиК услугите за съответната административна област. Вече ВиК асоциациите ще покриват всяка от 28-те области на страната.
Според вносителя на законпроекта - Министерският съвет, окрупняването на ВиК асоциациите ще повишиши ефективността чрез икономия от мащаба при управлението на ВиК отрасъла на принципа "една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор", посочва се в мотивите на проекта.
"За" гласуваха 118 депутати, "против" – 74, а шестива се въздържаха. Законопроектът бе подкрепен от ГЕРБ-СДС, "ДПС – Ново начало", "БСП – Обединена левица", "Има такъв народ", един представител от "Морал, единство, чест" (МЕЧ) и един нечленуващ в парламентарна група депутат.
В момента от 265 общини 15 имат собствени ВиК дружества, от тях две са в добро финансово състояние. Всички други са на прага на колапс, някои от тях подават заявление за влизане във ВиК холдинга, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов при гласуването на текстовете. Неприемането на този закон означава загуба на европейска помощ за тези региони, каза Иванов и добави, че законът дава възможност за добро управление.
Според Младен Шишков от ГЕРБ-СДС законопроектът е обявяван шест пъти за обществено обсъждане за последните пет години. Законопроектът има слабости и имаме забележки, но трябва да му се даде ход, каза той. На воден режим са 43 000 души, което прави 0.006 % от населението на страната. Дори в своя пик тази година засегнатото население е по-малко от миналата година, каза още депутатът. Според Николай Нанков (ГЕРБ-СДС) между първо и второ четене трябва да се коригира темата за консолидацията и тя да бъде на функционален принцип.
Със закона ще бъде намалена конкуренцията, смята Йордан Иванов от "Продължаваме Промяната – Демократична България". Законопроектът не е насочен към повишаване на качеството на услугите по отношение на водоснабдяването. Взема власт от кметовете, дава я на високо държавно ниво и прави така, че предоставянето на услугите да не е с по-високо качество, коментира Иванов, цитиран от БТА.
Ангел Славчев от "Възраждане" коментира, че едно от нещата в този законопроект, за които са твърдо против, е такса "водомер". Видяхме огромни загуби на всички ВиК дружества, които са собственост на ВиК холдинга, който е държавен, каза той. Според него целта на този законопроект е да национализира всички общински дружества. Следващата стъпка ще бъде да се даде целият ВиК холдинг на концесия, смята той. Там, където кметовете си управляват ВиК дружествата, са на печалба и няма спиране на водата, нито безводие, коментира Славчев.
Ирена Георгиева, изпълнителен директор и заместник-председател на Управителния съвет на "Български ВиК холдинг", посочи, че консолидираният отчет за 2024 г. на дружеството и дъщерните му дружества показва 5 милиона печалба, така че да се твърди, че всички държавни дружества са на загуба, е абсурдно. За концесия въобще не можем да говорим, защото нито "Български ВиК холдинг" има собственост публична инфраструктура, нито неговите дъщерни дружества, посочи тя. Нито законопроектът, нито действащото законодателство предвиждат възможност "Български ВиК холдинг" да отдава на концесия българските води, заяви Ирена Георгиева. По отношение на това, че общинските дружества са на печалба, също е спорен факт, да не кажем, че е неверен, допълни тя.
Самият факт, че осъзнаваме и приемаме необходимостта да имаме специализиран закон за ВиК, е стъпка напред и в нормална посока, заяви Искра Михайлова от "ДПС – Ново начало", която е била министър на регионалното развитие. Предлагането на законопроекта е крачка, която би могла да ни позволи да решим общия комплекс от проблеми във водния сектор. Предлага ни се да създадем основа, която ще даде възможност в бъдеще да правим директни инвестиции във водоснабдяването, като ясно поставим отговорностите на всички институции, каза Михайлова.
Около 90% от текстовете в законопроекта са действащи норми, но са пръснати в няколко закона, каза Ремзи Осман от "Алианс за права и свободи". Какво лошо има в това действащите норми да са събрани в един закон? Има нови текстове, с които не съм съгласен, но между първо и второ четене може да направим нашите предложения, каза той. Осман заяви, че не би подкрепил границите на обособените територии да съвпаднат с една област. Трябва да има няколко скали за цената на водата, каза още депутатът.
Венцислав Асенов от "Има такъв народ" заяви, че групата ще подкрепи законопроекта и ще направят предложения между първо и второ четене.
Срокът за внасяне на такива бе удължен до 19 ноември.
Със закона се увеличават ВиК асоциациите, а общински дружества насила ще бъдат вкарани в тях въпреки становището на Националното сдружение на общините, заяви Виолета Комитова от МЕЧ, която също е бивш министър на регионалното развитие. Не може да подкрепим нещо, което е против интересите на българските граждани, добави тя.
В мотивите се премълчава, че обектите, заложени по НПВУ, вече са отпаднали от първоначалния инвестиционен пакет, каза Красимира Катинчарова от „Величие“. По думите ѝ, това означава, че голяма част от инфраструктурните проекти, които трябваше да оправдаят спешността на този закон, не съществуват като финансиране и ангажимент на Европейската комисия.
