"За Христо Фотев Бургас е името на неговата съдба.", споделя Керана Ангелова в новата си книга, посветена на поета, в която повежда читателя през спомени, живи усещания и емоционални картини — едно „ярко визуално преживяване“, изрисувани сякаш с цветовете, мечтателността и светналата нежност на Шагал
В препълнената изложбена зала на БХГ" Петко Задгорски" сред поети и писатели от различни поколение и сред картините на сантиментално близката и на Фотев и на Керана Ангелова художничка Виолета Масларова, бе премиерата на "Книга за Христо Фотев. Сърцето ми прилича на пристанище".
Книгата обединява кратки прозаични откъси и лични спомени, в които авторката разгръща срещите си с поета, духа на времето и атмосферата на бургаската бохема от втората половина на XX век.
Творбата представи редакторът на книгата - литературоведът д-р Добрина Топалова.
Според нея в книгата чрез личното преживяване не просто оживява духа на Христо Фотев, но се усеща и контекста, и културата на времето му. А срещата на поет с поета се превръща в тихо съпреживяване — наситено с красиви, светли мигове, но и с горчиви сенки, които придават дълбочина и истина на разказа.
В представянето участваха и поетесата Елка Василева и режисьорът Румен Велев.
"...Поезията му е открай докрай възхвала на живота, на живеенето. Епифания, в смисъла на просветляващи емоционални открития, осезаващи момента в цялата му пълнота. Затова и екзалтацията му във всичките й смисли беше единствено възможният начин да бъде изразен самият той, така "несъразмерен и красив" насред пространството на поезията" , пише още в книгата Керана Ангелова.
"Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз — със ярост —и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм — от твоя скръбен спомен не справедливост — милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос…
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз — със ярост.
И съжалявам, че останах жив."
/Христо Фотев/
