Предстои краят на 2025 година, но за разлика от обичайния медиен рефлекс към равносметки, обобщения и самодоволни отчети, този път те изглеждат напълно излишни. Никой не се интересува от годишната ви равносметка и спокойно можете да си я спестите. Не защото нещо значимо не се е случило, а защото вниманието вече е насочено напред. Много по-важният въпрос е каква ще бъде 2026 година за България, защото тя няма да започне плавно, нито ще предложи утешителни илюзии за стабилност.
Промените ще започнат символично и реално от Богоявление. Това не е случайна дата, а граница, след която скритото започва да излиза на повърхността, а задържаните напрежения търсят изход. От този момент нататък страната ще навлезе в период на прегрупиране, при който дълго влачени зависимости ще бъдат късани, “опашки“ - отрязвани, а политико-икономическите пластове ще се разместват рязко и нееднозначно. Процесът няма да бъде нито елегантен, нито контролиран. Хаосът ще бъде осезаем и ще продължи поне до март-април, като именно този хаос ще играе ролята на катализатор, а не на грешка в системата.
В политически план 2026 няма да донесе нови лица в смисъла, в който обществото очаква обновление. По-скоро ще станем свидетели на нови конфигурации между стари играчи, които ще се пренареждат според натиска на обстоятелствата. Ще има много шум, демонстративна принципност и внезапни морални откровения, зад които ще прозира добре позната гъвкавост. Стабилността няма да бъде резултат от визия, а от изчерпване на възможностите за маневриране.
Икономическото напрежение също няма да се изразява толкова в класическа бедност, колкото в дълбока несигурност. Хората ще усещат, че нещо фундаментално се измества, без да могат ясно да го назоват или предвидят. Именно това усещане за липса на опора ражда тревожност, прибързани решения и колективна раздразнителност. Пазарите, институциите и домакинствата ще реагират не толкова на факти, колкото на очаквания, а очакванията ще бъдат нестабилни.
В обществен план това ще се прояви като къс фитил и нулева търпимост към фалша. Илюзиите ще се изчерпват бързо, а желанието за козметични ремонти ще отстъпи място на нагласата за рязане и отказ. Хората ще бъдат все по-малко склонни да приемат обяснения, оправдания и отлагания, което ще засили напрежението, но и ще ускори неизбежните разриви.
Важно е да се разбере, че хаосът в този период не е отклонение от нормалния ход на нещата, а негов инструмент. До март-април ще се рушат стари конструкции, договорки и баланси, които отдавна са изчерпали смисъла си. Едва след това ще започне бавно и без фанфари пренареждане, лишено от гръмки обещания и идеологически ентусиазъм. Това няма да бъде възход, а по-скоро принудително подравняване с реалността.
За отделния човек 2026 ще бъде година на проверка. Тя ще наказва колебанието, зависимостите и живота по инерция, защото всяка форма на вътрешна неяснота ще се превръща във външен проблем. В същото време ще подкрепя онези, които имат ясна вътрешна позиция, които са готови да се откажат от излишни връзки и да поемат отговорност за личната си автономия. Това няма да е година за мечти и още по-малко за комфорт. Това ще бъде година за изправяне - индивидуално и колективно.
Онези, които навлизат в 2026 година без зависимости, без задкулисни обвързаности, без неизчистени компромиси и без страх да заемат ясна позиция, няма да бъдат въвличани насилствено в кризите и разпадите на старите политически, икономически и обществени конструкции и няма да плащат цената за чужди решения.
