България остава сред държавите в ЕС с най-ниско ниво на защита спрямо репортерите
Темата накратко
- 50 % от сигналите в платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа от България са свързани със случаи на тормоз или сплашване на журналисти.
- Журналистите у нас имат ниско доверие към прокуратурата, когато става въпрос за справедливост при нападения срещу тях.
- Експертите предлагат по-строги наказания при нападения срещу журналисти и декриминализиране на клеветата
ести обиди, физически заплахи, откази от информация или закани за преследване в съда - такава е работната среда за журналистите в България. Тук престъпленията срещу репортери рядко се преследват и наказват от прокуратура и съд, но пък делата-шамари срещу тях често завършват с осъдителни присъди. Такава картина очерта международна мисия за свободата на медиите в България, която беше на тридневно посещение в страната ни. Тя е организирана от Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа и Media Freedom Rapid Response (MFRR).
"Преди четири години България беше 112-та, сред последните страни от ЕС в Световния индекс за свобода на пресата. Днес тя е 70 - та от 180 страни, което е напредък. Разбрахме, че средата за достъп до журналистика се е подобрил малко и са взети някои частични мерки, но те не са достатъчни и днес България все още е сред последните страни от ЕС", констатира Павол Салай, ръководител отдел "Балкани" на "Репортери без граници".
Салай е един от участниците в мисията. Заедно с него в проучването с цел измерване на свободата на медиите у нас участваха Флутура Кусари, старши правен съветник в Европейския център за свобода на пресата и медиите, Радка Бечева от Европейския съюз за радио и телевизия, Рикардо Гутиерес - генерален секретар на Европейската федерация на журналистите и други.
В рамките на проучване за състоянието на медийната среда, експертите са провели срещи освен с български журналисти и с различни държавни институции и публични фигури, сред които президентът, директорите на БНТ и БНР, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, СЕМ (Съветът за електронни медии), Главният прокурор, Комисията за защита на личните данни, Централната избирателна комисия и дипломатически представителства.
Единствената институция, отказала среща във връзка с проучването, е Министерството на културата (МК). А този отказ е ключов, защото тъкмо от МК зависи прилагането на Европейския акт за свободата на медиите, според който медиите трябва да декларират действителните си собственици и финансирането си с публични средства и от международни донори. В България има такъв публичен регистър, но Министерството практически не следи дали всички медии подават информация в него.
Делегацията отчете, че свободата на медиите в България е изправена пред сериозни предизвикателства заради политическа поляризация и законодателна инертност и представи препоръки за подобряване на медийната среда у нас.
Тормозът на журналисти в България надхвърля средното за Европа
Експертите отчитат, че сериозните физически нападения срещу журналисти у нас остават относително редки, но общата враждебност към журналистическата професия се е увеличила през последните години. Рикардо Гутиерес от Европейската федерация на журналистите обясни, че според скорошни данни на MPM (Монитор на медийния плурализъм), нивото на защита на журналистическата професия в България е изключително ниско.
Страната ни заема четвърто място сред четирите най-слабо представящи се в Европа- Гърция, Турция и Сърбия. Общото за тези държави е високото ниво на безнаказаност при престъпления и нападения над журналисти. Близките до нас страни, сред които Северна Македония, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, дори Албания се нареждат по-напред от България в действията си за защита на журналистите.
"Заинтересованите страни, с които се срещнахме, имаха благоприличието да не отричат тази реалност, но най-лошото е, че те не предлагат никакви инициативи за подобряване на ситуацията, с изключение на предложенията, подкрепени от президента и прокуратурата, за увеличаване на присъдите и санкциите на осъдените за нападение над журналисти", подчерта Гутиерес. Той допълни, че 50% от сигналите в платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа, отнасящи се до България, са свързани със случаи на тормоз или сплашване на журналисти. Процентът надвишава средния за Европа, който е 29%. В България 31% от сигналите се отнасят до случаи на физическо насилие срещу журналисти, което също е по-високо от средното за Европа -26%.
Политическият натиск спрямо журналистите, включително сплашване и обиди от страна на политици, остава повод за безпокойство, въпреки че случаите на директен политически натиск намаляват спрямо предходни години. В платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа са регистрирани 34 активни сигнала, свързани с нападения или заплахи срещу медиите. Физическите нападения съставляват около една трета от случаите, като и техният брой е намалял, но заплахите, включително за убийство, продължават да бъдат сериозен проблем, който рядко се санкционира от властите.
Според Флутура Кусари от Европейския център за свобода на пресата и медиите извън физическите и словесни атаки, българските журналисти са споделили, че сред основните заплахи срещу тях, са стратегическите съдебни дела. В последната година например в т.нар. SLAPP дело Върховният съд осъди Mediapool и журналиста Борис Митов за клевета в противоречие с практиката на съда в Страсбург.
Неслучайно, мисията отбелязва, че журналистите имат ниско доверие спрямо правоохранителните органи и прокуратурата, когато става въпрос да се осигури справедливост при нападения срещу тях. Според експертите правната среда у нас продължава да създава рискове за журналистите, като разследващите репортери и тези, които отразяват престъпления и корупция, са сред най-често засегнатите от "делата-шамари".
Спорът в БНТ подкопава общественото доверие
По време на представянето на данните Салай и Бечева изразиха опасения спрямо зародилия се спор между временно изпълняващия длъжността на генерален директор на БНТ (Българската национална телевизия ), Емил Кошлуков и СЕМ (Съвета за електронни медии). Припомняме, че малко преди крайния срок за подаване на кандидатури за номинации на нов генерален директор на БНТ, Кошлуков изпрати писмо, с което заплаши членовете на медийния регулатор със съд, прокуратура, полиция и частни съдебни изпълнители, ако не изпълнят съдебни решения, свързани с обявената процедура за избор на нов генерален директор.
"Процедурата за назначаване на ръководството на БНР и БНТ в България трябва да гарантира редакционна независимост и ефективност. В настоящата ситуация около БНТ страната вероятно не изпълнява изискванията на Европейския закон за медийна свобода (EMFA), а спорът между генералния директор на телевизията и СЕМ подкопава общественото доверие в медиите и процедурата по назначаване", коментира Павол Салай от "Репортери без граници".
Експертите подчертават, че независимостта на СЕМ и осигуряването на адекватен бюджет на институцията са ключови, а всяка реформа трябва да зачита принципите на законност, плурализъм и независимост.
По време на срещата на мисията с президента е обсъдена подкрепата му за прилагането на Европейския закон за защита на медиите, която се оценява като от съществено значение за интересите на гражданите и позицията на България в Европейския съюз. "Мисля, че всички сме съгласни, че обществените медии играят много важна роля в обществото за демокрацията, особено във време на потопа от дезинформация", добави Радка Бечева от Европейския съвет за радио и телевизия.
Медийна свобода: какво трябва да се промени
Европейските медийни експерти отправиха четири основни препоръки за подобряване на медийната среда у нас, представни от Рикардо Гутиерес от Европейската федерация на журналистите.
- Те призовават правителството и политиците да спрат да сплашват или заплашват журналисти и да се осъжда публично всеки случай на очерняне. България следва незабавно да назначи официално лице за контакт по безопасността на журналистите, което да подкрепи инициативата на Съвета на Европа "Журналистите имат значение" и да улесни обмена на добри практики и разработването на национален план за действие.
- По-строги наказания при нападения срещу журналисти, както и създаване на платформа за безопасност, управлявана от журналистически организации или гражданското общество, която да осигурява незабавна помощ на нуждаещите се журналисти - модел, успешно приложен в Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.
- Що се отнася до делата SLAPP и тяхното предотвратяване, експертите препоръчват Министерството на правосъдието да приложи както директивата на ЕС относно този тип дела, така и препоръката на Съвета на Европа, за да се гарантира ефективно справяне както с трансграничните, така и с вътрешните дела. Подчертава се и необходимостта индикаторите за идентифициране на SLAPP да бъдат включени в националното законодателство, за да подпомагат съдиите при разпознаването им. В това число влиза и обучение на съдии, прокурори, адвокати и полицаи по европейските стандарти за свободата на медиите, включително по клевета, SLAPP, реч на омразата, достъп до информация и защита на разобличители и журналистически източници.
- Експертите също настояват правителството и парламентът да декриминализират напълно клеветата.
