Само един пример. През миналата година постъпленията от ДДС са останали неизпълнени с 13%
Бюджетът за миналата година е приключил с дефицит от 6,8 милиарда лева, или 3,1% от брутния вътрешен продукт, съобщи Министерството на финансите. Стойността, макар и да надвишава трипроцентната граница, не сочи влошаване на публичните финанси, доколкото и в предишните години дефицитът беше с подобни мащаби. Още по-успокоително изглеждат нещата, когато се види, че и фискалният резерв е в размер на 17,4 милиарда лева. Това е увеличение от 8,2 милиарда лева от 31 декември 2024 г. до 31 декември 2025 г., което си е направо страхотна новина.
Да, държавата е с бюджетен дефицит, но резервите растат – това обаче е резултат от схема. Държавата увеличава капитала на Българската банка за развитие, но парите на ББР остават във фискалния резерв. Това ще бъде разказано подробно по-долу.
Това коментира Стефан Антонов за "Гласове".
А сега - положително звучащото пресъобщение на финансовото министерство:
„Въпреки множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо спрямо индикативната цел за годината (дефицит в размер на 3 на сто от прогнозния БВП), бюджетната година приключи с минимално отклонение от едва 0,1 на сто от прогнозния БВП. Предвид предизвикателствата, в хода на изпълнението на бюджета бяха положени съществени усилия както по отношение на увеличаването на събираемостта на приходите, така и за спазване на бюджетната дисциплина по отношение на разходите.“
Дотук с бодростта
Почти се почувствах споменат от финансовото министерство с препратката към множеството коментари за значително влошаване на бюджетното салдо. След като цялата минала година отстоявах тезата, че дефицитът, дори и да се свие до декларативните три процента от брутния вътрешен продукт, държавата реално има проблеми. И декларираният дефицит вече не е работещ показател, който да ни ориентира за мащабите им.
Занапред трябва да се говори за „недостиг“, защото недостигът отразява реалната потребност от външно финансиране на държавата - разбирайте заеми. Той включва официалния бюджетен дефицит плюс онези плащания, които не се класифицират като разходи, за да се включат в бюджетната отчетност, но все пак държавата ги прави. Наричат се „разходи под черта“. И освен че ги прави, тя няма собствени средства, поради което тегли заеми.
Последното е много важно, защото в силните години държавата финансираше „разходите под черта“ с пари от фискалния резерв, а тегленето на заеми показва, че той вече е изчерпал силата си на буфер.
Как може да теглим заеми, да поддържаме дефицити, а резервът да расте?
Ако гледаме бюджета като айсберг и се фокусираме върху видимата една десета, която е над повърхността, нещата са прости. Фискалният резерв на 1 януари тази година трябва да е равен на резерва година по-рано плюс евентуален излишък или минус евентуален дефицит, плюс онази част от новоизтеглените заеми, която не отива за погасяване на стари дългове.
Скрито остава как стигаме до тези компоненти. Например дефицитът се смята като разлика между приходи и разходи, но ние не знаем каква сума е „спестена“ чрез забавяне на плащанията и прехвърлянето им към тази година. Това по принцип е безполезно, защото европейските стандарти за бюджетна отчетност вземат предвид и възникналите задължения, които са останали неплатени. И сега, за да се скрие от евентуални корекции, държавата отдавна е дресирала сериозна част от своите доставчици и изпълнители на проекти, когато свършат работа, да не издават фактури. Така пред Брюксел не се отчитат неплатени задължения, а бизнесът не се налага да плаща ДДС по фактури, за които не е получил парите.
Според източници на „Гласове“ сумата на неплатените задължения от минали години гони около един процент от брутния вътрешен продукт. Също така през миналата година държавата е спестила 1,9 милиарда лева от инвестиционни разходи. Бяха събрани и близо милиард лева от авансови вноски по данък печалба от банковия сектор и други големи данъкоплатци.
Излиза, че ако държавата не си беше спестила инвестициите, ако не беше събирала авансов корпоративен данък и ако не бавеше пари, които дължи на бизнеса, дефицитът наистина щеше да бъде не три, а близо пет процента от брутния вътрешен продукт.
Това са проблеми, заметени под килима. Неизпълнението на капиталовата програма означава лошо качество на пътищата, отказ от поддръжка и ремонти и риск от произшествия. Означава и по-нисък потенциал за икономически растеж. Бавенето на плащания, макар вече да го приемаме като нещо нормално, също забавя паричното обращение и пречи на икономиката да се развива според потенциала си.
Накрая остава само енигмата как дефицитът е толкова нисък, а фискалният резерв расте.
Тук има една, ако не добра, поне успокоителна новина. Парите от 18-те милиарда лева заеми, които се изтеглиха през миналата година, до известна степен са спестени. Или по-скоро заделени.
Миналия октомври повдигнах въпроса как капиталът на Българската банка за развитие е увеличен, но средствата не са отчетени. Оказа се, че тогава процесът просто не е бил приключил. Сега обаче нещата стоят по друг начин. Ако видим баланса на банката, капиталът е увеличен. В перото с ликвидни активи - парични средства - също има ръст от близо четири милиарда лева. Само че тези пари са останали във фискалния резерв по подсметка „чужди средства“.
От една страна държавата образно се е отказала да бъде техен директен собственик и ги е предала на Българската банка за развитие. От друга страна държавната банка се е отказала да ги ползва в оперативната си дейност и ги е поверила за съхранение на държавата. Така ББР се явява кредитор на България с около четири милиарда лева.
Логиката на операцията е парите да се заделят за тази година, в която безвремието и безтегловността на удълженото прилагане на миналогодишния бюджет могат да се проточат изключително дълго. Както е тръгнало, изборите ще са през април, това значи правителство най-рано през май и бюджет най-рано през юни. А ако не се сформира правителство, миналогодишният бюджет с леките му изменения ще продължи неопределено време. В този смисъл парите на ББР се явяват нещо спестено от миналата година, което да послужи при необходимост през тази.
А такава ще изникне. Дали за авансови плащания по проектите от плана за възстановяване и устойчивост, или за покриване на старите задължения - все има за какво да се похарчат.
Добрата новина е, че Министерството на финансите подхожда мъдро, както през 2008 г., и се стяга за забавянето на икономиката и политическата криза, трупайки буфери от свободни парични средства. Лошата новина е, че дефицитът за миналата година не отразява реалния проблем на публичните ни финанси. Той е по-голям от отчетените 3,1% и ще тежи и през тази година.
Само един пример. През миналата година постъпленията от ДДС са останали неизпълнени с 13%.
Въпреки признанията на държавата, че дори това неизпълнение е плод на кански усилия, за тази година по ДДС пак са заложени нереалистични цели – ръст от 30%. Това е основният източник на приходи в бюджета и на него се разчита да увеличи приноса си с цели три процентни пункта от БВП спрямо миналата година - в условия на забавяща се икономика и забавяща се инфлация.
Кой каквото и да говори, положението в бюджета е тежко и ще остане такова най-малко през тази година. А да виждаме успокоителни данни е възможно заради чутовните усилия на приходната администрация и креативността на счетоводителите във финансовото министерство.
