Държавата в момента е в свободно падане
Първата задача на новата изпълнителна власт ще е бюджет за 2026 г., а втората – бюджет за 2027 г., тъй като най-вероятно ще се наложи и двата да ги правят по едно и също време.
Това заяви в интервю за БГНЕС Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания на конфедерацията.
С него разговаряме за икономиката и потреблението в България, както и за липсата на държавен бюджет заради политическите процеси в страната.
„Потреблението винаги е било основна детерминанта на растежа от над 50 години, откакто съществува Кейнсианската икономическа теория, която изгражда цялата икономика и стопанските процеси върху търсенето. Проблемът в България е, че потреблението вече е над 75% от общия растеж“, каза икономистът и обясни, че това означава, че през елементите на подоходната политика в частния и обществения сектори и през елементите на това, че хората не пестят, особено хората с ниски и средни доходи, а потребяват почти всичко, движат растежа.
Икономистът отбеляза, че проблемът в България е, че потреблението нараства в последните години и делът на инвестициите в този БВП намаляват в пъти. По думите му от 18% преди 20 години, 10% преди 10 години, в момента по-малко от 5% формира бизнесът чрез реинвестиране на печалбата си под формата на нови инвестиции за създаването на добавената стойност. „А не е като да няма бизнесът пари да инвестира, по-скоро предпочита да ги трупа, да ги остави статични – разбира се, това е и в резултат на тежката бюрокрация, в резултат може би на корупция, комплексно е“, добави той и допълни, че голяма част от парите, които се изкарват в икономиката под формата на добавена стойност в бизнеса, стоят статични, ние не ги реинвестираме.
Системата не търпи вакуум, просто инвестициите са ни големият проблем и тъй като голяма част от тях се правят в индустрията, се вижда и загуба на над 100 хиляди работни места за 4 години в индустрията, особено в преработващата промишленост, подчерта Костов.
„Около 5 млрд. лв. влизат в бюджета като данък върху доходите от юридическите лица. Ако е 10% този данък печалба, това означава, че на година печалбата на българския бизнес е 50 млрд. лв. От тези 50 млрд. лв. влиза като инвестиции за формиране на БВП по-малко от 1/20. Не да си изкарваме парите навън в офшорки, не да ги държим статични в банки при нищожни лихви, да ги инвестираме в реалната индустрия – в тежката промишленост, в преработващата промишленост, да създаваме добавена стойност и да изнасяме повече продукция, за да може да внасяме повече капитали, за да може и нетният износ да не е отрицателен“, заяви той и посочи, че в момента вносът е по-голям от износа.
Според икономиста трябва да има приемственост, а не сменяйки 8-9 правителства за 4-5 години, всяко следващо, което идва на власт, да зачерква всичко, което е свършено до момента. „Ние се опитваме да водим дебата от началото с всеки, който идва на власт, тъй като да, няма кадри на пазара на труда, както казва бизнесът и е абсолютно прав, и ние подкрепяме бизнеса, който иска да внася висококвалифицирани работни кадри, т.нар. синя карта, там сме на един акъл. Но когато бизнесът започне да внася нискоквалифицирани работници от Пакистан и Индия, които отстъпват по всичко на българина, освен по заплатата, която приемат – 200-300 долара, спят на общежитие, това е един от дългосрочните проблеми, които изкуствено ще подбиват цената на труда в България и оттам ще ни идват и ниските заплати чисто статистически – колкото повече става делът на тези нискоквалифицирани граждани от трети държави, толкова по-нискоконкурентни заплати ще се дават на българите“, категоричен е Костов и поясни, че синдикатът е за вноса на работници при ясни и строги правила, които не вредят на българския работник.
Много често в икономиката това, което е добре за националното стопанство на макрониво, не е добре за отделния предприемач и обратното. За това не трябва да смесваме микропроблеми и да ги решаваме с макросредства, изтъкна икономистът. „Трябва държавническо поведение, трябва приемственост и трябва да увеличим максимално онзи лобизъм, който налага заради един или двама предприемачи, които имат тесен интерес от някаква реформа, да се променят цели закони. Това е публична тайна, всички знаем, че е така. Трябва да наричаме проблемите с истинските им имена и си мисля, че ще тръгнем нанякъде“, смята той.
Костов напомни и че България продължава да е с най-ниската минимална работна заплата.
„След толкова много години успяхме да постигнем така бленуваната европейска интеграция в пълен мащаб – и Шенген, и еврозона. Тази година вероятно и в ОИСР ще влезем. И изведнъж Европа се оказа като континент със затихващи функции и сега чуваме ново делене „Европа на две скорости“, „Европа на пет скорости“, „Европа на много скорости“. Ние тъкмо се интегрирахме в центъра и пак започнахме да се делим. За съжаление, Европа няма конкурентни предимства спрямо останалия свят, тъй като икономически ние изоставяме, донякъде и заради регулациите, които сами си налагаме, донякъде може би и заради отлив на капитали“, каза още икономистът.
Костов е категоричен и че решението не е да се федерализира Европа. „Идеята на ЕС в неговата основа винаги е била парична интеграция, фискалната интеграция никога не е стояла на дневен ред – и той започна като Европейска общност за въглища и стомана, само че те ни забраниха въглищата, а сега нещо стоманата започва да изчезва, тъй като индексът на промишлено производство постоянно е отрицателен не само в България, а и в Германия и в големите европейски държави, които са основен двигатели на икономиката“, обърна внимание той.
Нашият бизнес цикъл е изцяло синхронизиран с немския, каза още икономистът и посочи, че когато германската икономика кихне, тук ние се разболяваме с грип. „Трябва да има общокоординирана икономическа политика, общокоординирана парична политика, но в никакъв случай не трябва да ни казват какви да са ни данъците, каква да е фискалната политика“, допълни Костов.
Главният икономист на КНСБ отговори и на въпроса какво трябва да направи бъдещата изпълнителна власт. „Да приемат бюджет възможно най-бързо. Над 1 милион души се оказаха пряко засегнати от това, че някой не издържа още 6 дни да приеме бюджета. Оставката е оставка, но законодателната власт – парламентът, продължиха да работят. Какво им пречеше да приемат бюджета? Имаше 1 млрд. лв. за заплати на хората, имаше куп инфраструктурни проекти, които в момента са забавени, не е ясно какво ще се случи от 1 юли с пенсиите“, коментира той.
Костов прогнозира, че сега, ако ходим в края на април на избори, докато се свика парламентът и се връчи мандатът за съставяне на правителство, докато се изготви бюджетът, обикновено отнема 5-6 седмици, за да се приеме, отиваме към септември месец, когато евентуално България ще има бюджет за 2026 г. „Какво става с швейцарското правило от 1 юли? Законът удължителният казва, че разходите се правят приоритетно – първо за заплати, после за пенсии и после за всичко останало, ако стигне. Държавата в момента е на свободно падане и за това са виновни политиците. За това следващите като дойдат, които и да са те, в какъвто и формат да се коалират – първа задача бюджет, втора задача бюджет за 2027 г., тъй като най-вероятно ще се наложи и двата да ги правят по едно и също време“, заключи той.
